Дървото оживява в ръцете на майстор от Добрич


Дървото оживява в ръцете на майстор от Добрич
„Хармониката ти дочувам/ пее от нея душата./ Край теб присядам тихо-/ сбогувам се с тъгата./ Светът е друг- / дъгата ни прегърна“. Галя Подикова
18 Декември 2012, Вторник


Милен Жеков се запалил по дърворезбата съвсем случайно в казармата, днес е един от най-добрите в занаята

Автор: Веселина Николова

За постигането на изящни форми от едно обикновено парче дърво са необходими не просто талант, труд и сръчни и силни ръце, а още и много въображение и търпение. Милен Жеков от Добрич (сн.1) е 42-годишен мъж, който вече 20 лета неуморно извайва фигурки от дърво, прилагайки това правило.
Никой в семейството му не се е занимавал с подобен занаят, нито пък той самият е вярвал, че някой ден ще се отдаде на изкуството. През 90-те години на миналия век обаче, докато отбивал военната си служба, съдбата го срещнала в казармата с командир - самоук майстор на дърворезбата.

Завъртял се добричлията веднъж-дваж покрай него, докато дърводелецът „събличал“ пласт по пласт дървото, за да извади от сърцевината му причудлива скулптурка. На новобранеца му станало интересно и решил и той да се пробва. И толкова се запалил, че когато отбил военната си служба, първата му работа била да потърси учител, който да го въведе в тънкостите на новото му поприще.
Случил на чудесен преподавател – майстор Георги Коцев, който освен със сръчните си ръце, се слави в Добрич и като мъдър човек. Четири години се обучавал Милен при него, докато усвоил тайните на дърворезбата.

Днес добричлията е вече майстор
В началото започва да прави детски играчки, а по-късно пренасочва усилията си и в по-модерните жанрове - амулети, бижута и статуетки. Някои от тях са забавни, други религиозни, а трети дори философски.
Обича да вае различни неща, в зависимост от настроението си и, разбира се, от предпочитанията на клиентите. В някои случаи идея, която на пръв поглед изглежда невъзможна за постигане, по-късно му става интересна, друг път пък си харесва готов модел и го усъвършенства с месеци.

Казва, че през 2012 г. на мода са амулетите (сигурно заради истерията около края на света), предходната пък се ценели най-вече статуетките.
„Повече от творенията ми имат някаква символика, взаимствани са от легенди, приказки и дори от религиозни символи, като се стара да спазвам канона. Други обаче са по-дълбокомислени, защото изобразяват по-известни личности в характерната им поза или пък с малко по-нетрадиционен похват са пресъздадени черти от характера им, пречупени от моя поглед.

В крайна сметка хората сами си ги забелязват тези неща и ги разчитат по собствен начин, свързват ги с неща, които познават и тяхната интерпретация не винаги съвпада с моята идея. Но това е изкуството и аз се радвам, че нещата ми са толкова харесвани“, казва дърворезбарят.
Обясни и че се старае произведенията му винаги да са цветни и весели, защото държи те да внасят въодушевление и закачливост било в дом, било във визията на някой млад, дори и само по душа човек.

За творенията си използва твърдо дърво, като за тази цел най-подходящи са чимширът, крушата, ябълката, черешата, орехът. След като извае фигурките, той ги оцветява със специални моливи.
 Голяма част от скулптурите на Милен Жеков са показани в сайта му, наречен „Приказки върху дърво“. Там майсторът продава своите закачливи произведения на изкуството. Интересно е, че под всяка една от тях има и слова, обикновено от поетична творба или легенда, изразяващи вдъхновението му.

Под едно ангелче, което е прегърнало агънце и до което е кацнал бял гълъб (все религиозни символи) (сн. 2), например стои цитат на английския поет и философ Самюъл Колридж: „Ами и ако си спал и си сънувал? И ако в този сън си бил на небесата и там откъснал си красиво дивно цвете? И щом си се събудил, било е цветето в ръката ти?“
Ето какво обяснява Жеков пък за бижу със символа „ОМ“ (сн. 3): „Този знак според древните езически текстове се явява първият звук, сътворил Вселената“.

Добруджанският майстор заключи, че в тази работа се влага много, а се взима малко и допълни: „ В България хората на изкуството работим за удоволствие, не за пари, защото пари за култура все не достигат.“




В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки