Всяка година в Калофер на Богоявление мъжете се хвърлят в студените води на Тунджа, за да извадят кръста и да изиграят едно хоро, което се прави единствено там
06 Януари 2013, Неделя
Денят преди Богоявление (5 януари) е известен сред българите с различни наименования: „Кръстци”, „Водокръщи”,
„Зимен Кръстовден”, „Попова Коледа”, „Неядка”. Той завършва „Мръсните” или „Некръстени дни” и цели да прогони караконджолите и всички демонични нощни сили, бродили от Коледа до този ден. Преди обяд свещеник, придружен от две момчета, обикаля къщите и пръска с босилекова китка светена вода. Според поверието от водата и молитвата демоните се разбягват, скриват се и вече не са опасни за хората. В Северна България свещеникът оставя във всеки дом малко червена и бяла вълна, от която се правят мартениците за Баба Марта. За освещаването на дома попът получава пари, брашно, сланина и други хранителни продукти.
В Търновския край на този ден се изпълнява обичаят „Сивойници”. Девойките за женитба се събират в една къща и там преобличат една от тях като „булка”, а друга като „зет”. Булката е забулена с червен пояс с ресни, а „момъкът” – в мъжки дрехи. Моминското шествие тръгва от къща на къща, пеейки обредни песни. Една от момите върви най-отпред и пръска като свещеника налята в потайна доба „сивойнишка вода”.
Подобни обредни обхождания на селището от сгодени моми и ергени се наблюдават и в Източните Родопи. На „Попова Коледа” момците се събират заедно, избират един за поп и тръгват с него да ръсят светена вода. На следващия ден същият ритуал се повтаря, но от „главенците” (сгодените девойки).
Вечерта срещу Богоявление е третата последна кадена вечеря. В Родопите вярват, че в полунощ „се кръщават ветровете и се бият помежду си”.
Йордановден, Богоявление (6 януари) е посветен на Светото кръщение на Исус Христос – ден на светлината и просвещението. Православният канон го отбелязва с литургия и празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или морето. Мъжете се спускат да го извадят от водата. Вярва се, че ако кръстът замръзне, българите ще са здрави и годината ще е плодородна.
В Родопите на Йордановден се изпълнява обичаят „Хаскане”. Прави се обредно изкъпване на всички сгодени моми, млади булки и младоженци, новородени деца. Къпането се извършва от мъже „хаскари” или „къпинчари”. Те подхвърлят по три пъти всички младоженци и ги отвеждат на реката да ги намокрят. Този, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари.
На Ивановден (7 януари) продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната сила на новата „кръстена вода”. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; всички именници; сгодените моми и ергени.
На обед младоженците отиват на гости на своите кумове и им носят кравай, млин, бъклица с ракия и вино. Кумовете ги канят на богата трапеза. Младоженците гостуват по традиция и на девера.
В земите на Тракия се извършва обредно побратимяване на ергени и мъже, познато като „хващане на аратлици”. Ако трима другари искат да се побратимят, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от най-възрастния. Майка му ги посреща и закичва с китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен вълнен конец. Благославя ги с думите: „От тук нататък с чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!”
В Ямболския край момците или мъжете, които се побратимяват, стъпват символично с десния си крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.
В Родопите сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на момата и я закичи с китка и златна монета, всички сядат край софрата и се гощават богато.
