Europe Chalga

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

За по-малко от 24 часа успя да ми писне. И новината и хилядите коментари на „истински културни хора”, показали възмущение на талази. Да, тази, че по Оперативна програма „Конкурентноспособност” Европа отпуска на чалгарите от „Пайнер” 1 900 000 лева. А те обещават да ги използват за „модернизация на оборудването си и запазване на лидерските си позиции в подготовката и реализирането на качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари”.

Сама по себе си тази новина е гнусна.
Защото чалгата е гнусна. Тя нито запада, както някои хора причудливо твърдят от известно време насам, нито вече не е на дневен ред. Защото тя отдавна вече е стил на живот, светоусещане и житейски стремеж. А когато децата мечтаят да станат не герои, шампиони и рицари, а изкуствени тлъстаци с перхидролени бради и кухи лейки със силиконови цици... но това сме го говорили много пъти.

На хилядите други (колко хиляди?) българи, които не харесват или откровено мразят чалгата, фактът, че на компания, бълваща чалга, Европа дава почти два милиона лева помощ, никак не им харесва. При положение, че у нас, въпреки зловещия обществен живот, има толкова таланти, които се нуждаят от пари, за да се развиват.

Но да се върнем към възмущението от началото на този разказ. Кой ли не оплю и заклейми тъжната истина. Че ето, на, за маането пари се дават, а за „стойностната музика” хич.
Побеснелите ядосани хора написаха тонове букви, за да покажат колко са против подобна простотия. Забравили, че парите за нея идват от Европа. Откъдето, всъщност, идват всички пари за всички други неща, с които сегашното управление на България юнашки се думка в гърдите, че е успяло да получи за благо и ползу роду.

А европейците нали знаете как дават?
Пишеш си проекта, пускаш им го, те мислят върху него, сравняват го с идиотските критерии „за всеобщи европейски ценности”, които йезуитски са изобретили, само и само да дават колкото може по-малко пари на аборигените, приети скоро в чудния им и подреден европейски дом.

Е, в такъв случай, щом са решили, че проектът на Митю Пайнера е издържан в духа на конкурентноспособността на европейските ценности, не трябва ли да се сетим за нашата приказка, че не е луд онзи, който яде зелника? А този, който му го дава.
„Европа ни чалгизира” прочетох някъде и ми стана трижди по-гадно. Не, бе, хора! Ние сме се чалгизирали сами. И отдавна. Европа хал хабер си няма от маане и гьобек, тя „изпълнява критерии”.

Ако беше видяла стойностен и смислен проект за „Осъвременяване на българския театър, като начин за повишаване културата на младежта” (Боже, колко бастунски звучи!), сигурно щеше да даде същите пари именно за тази идея. Но подобни проекти къде ги? Кой от настървените апологети на културата у нас колко такива проекти е написал и спечелил?
Аз се сещам само за няколко, най-нашумели и наистина хубави. Заради които слушахме истинска музика, гледахме истински театър и се запознахме с истинско изкуство.

Този плач ми прилича на онзи, от средата на 90-те години на миналия век, който изплакаха едни мастити естрадни дейци, придобили огромна популярност по времето на социализма, работейки в държавно уреденото предприятие „ОД „Музика”. „Защо всички залитат по грозната, пошла и неестетична чалга, а за хубавия шлагер нехаят” – беше лайтмотивът на тяхната скръб.
Тогава чалгата постъпи страшно хитро (щях да напиша „мъдро”, но не мисля, че тази дума има нещо общо с така наречения музикален стил). Не им влезе в периметър и не им отвърна. А продължи да владее сцената.

Запитайте се защо! Защото имаше ясното съзнание, че е конкурентноспособна. И гореописаните „творци” на духовната нива българска са абсолютно немощни пред нея. С вдъхновението си от 60-те години на миналия век. Знаете: „очи-мълчи”, „сън-вън”, „ден-мен”.

А ако следите и се интересувате от всичко това, знаете също, че доста текстописци от естрадата радушно и благо прописаха в стил „Нов мутробарок”.  А и до ден днешен въпрос на чест и гордост е чалгарска звезда да покани за „съвместен проект” естрадна такава от НЕдалечното близко минало.
За справка, чуйте песента на Йорданка Христова и Тони Стораро „Прости” (извинявам се, ако го направите).
Да сте чули през периода на бруталния възход на чалгата някой от най-известните от соц времето български певци да е ревал срещу нея?

Нека видим фактите.
Лили Иванова правеше турнета по белия свят, за да печели своите пари. Данчето Христова също. Обожаваният дует „Ритон” (Ооо, да, хахаха) се попиля по нордически фериботи, Бисер Киров се заби в бившия Съветски съюз, където стана мултиплатинен (лошо няма, публиката там го обожава). “Сигнал” влязоха да къртят неуморно в клубовете кавъри на световни хитове. ФСБ просто спряха, „Щурците” също (но, за последните два примера темата е друга).

Докато, силно втрещен, четях коментарите как „културата ни умира”, „страната ни загива”, „аман от простаци”, „Европа подкрепя чалгата”, се замислих какво ли би било, ако някой наистина светнат на тема „европейски проекти” напише идея за концерт на всички, които изброих няколко реда по-горе.
Отговорих си почти веднага какво би се случило. Например това, че навръх Нова година, след като гръмнахме шампанското и изиграхме (с неопределен успех) eдно право хоро по някои бургаски улици, отидох на гости у приятел, решил да посрещне 2013-та самотен.

Въпросният е изключителен ценител на всякаква хубава музика, но преимуществено рокаджия. Гледаше концерта на Лили Иванова. В зала „Арена Армеец”, със страхотни музиканти и невероятен оркестър. Аз, въззлобният хевиметъл, залепнах! Красиво беше. НЕ по европроект, без нито стотинка от Оперативна програма „Конкурентноспособност”. Публиката беше от достолепни хора на изключително сериозна възраст до дечица 7-8 годишни..

Хм, доволен ще съм, ако видя нещо подобно, финансирано от... да не се повтарям.
P.S. „РАМЩАЙН”, бруталните германски хевиметъли, по време на фестивала „София Рокс”, през вечерта, преди да забият пред полуделите си фенове, били закарани на чалга във виден столичен такъв клуб. Вярно, появили се там. Радвали се на жените (реверсивно и те на тях), но на шоуто си били страхотни.
Ами... Конкурентноспособност. Без програма.



В категории: Коментари , Горещи новини