Падна варненският Ришельо

Автор: Илияна Христова

Кирил Йорданов даде оставка. Невероятното стана факт. Градоначалникът, избиран четири пъти, подкрепян от десетки партии, дирижирал всички тайни и явни процеси в града, се оказа победен. Падна, пометен от народното недоволство.
Политическата кариера на Кирил Йорданов започна през 1991 г. Той бе назначен за областен управител от правителството на Филип Димитров. Задържа се на поста при Беров и Жан Виденов. После стана депутат от гражданската квота на БСП. През 1995 г. се кандидатира като независим за кмет, но Христо Кирчев надделя. През 1999 г. пак се яви самостоятелно, но вече с рамото на БСП.

13 години управляваше Варна, като в последните две бе издигнат и крепен от ГЕРБ. „За периода 1999 – 2013 г. сме имали 57 варненски депутати и 7 министри”, отчете на изпроводяк Йорданов. Сред всичките тези „акули” той бе най-голямата.
Кметът имаше собствено ноу-хау за оцеляване. Преди избори ходеше по седенките на подкрепилата го партия, а след тях обявяваше, че зад него е единствено гражданското общество.

И режеше партийните мераци за постове и проценти. БСП го намрази постепенно, също и други по-малки политически сили. С пръст в уста остана и ГЕРБ през 2011 г.. Но автономността, която постигаше Йорданов, не бе заради стремеж към принципност и честност, а за да може сам да реди пасиансите в града.
Той се договаряше директно със силните на деня. Заобикаляше БСП-Варна и контактуваше със Станишев. Унижаваше местните гербери, говорейки си по телефона с Бойко Борисов. Именно днешният премиер в оставка го наложи като кандидат преди 2 години.

„Йорданов ми е приятел”, заяви Борисов и остана глух за недоволството сред членовете на ГЕРБ-Варна. Градоначалникът направляваше и общинския съвет. БСП, а после и ГЕРБ, не успяваха да направят самостоятелно мнозинство, винаги се нуждаеха от 10-15 решаващи гласа. Това бяха хора на кмета, пръснати из малки партийки и коалиции. Как Йорданов ги наставляваше? Много лесно. Една такава партия бе ръководена от дългогодишния му заместник Димо Стоев, друга от кума му Радослав Коев, и т.н. Лицата се сменяха през годините, но моделът – не. Десетината съветници, близки до кмета, винаги издействаха желанията му чрез взаимни компромиси с БСП и ГЕРБ.

Зад Йорданов стояха редица големи фирми, които редовно печелеха общински поръчки. Зад него бе и ТИМ. И колкото повече минаваше времето, толкова повече той живееше с чувство на непогрешимост. Стана мнителен, съзираше завери срещу себе си. Приличаше на средновековен дворцов комбинатор, който крие арсен в пръстена, но сам се страхува да не бъде отровен.

Тръгвайки си сега, пак заподозря сценарий и заяви: „Аз познавам гласа на Варна, това не е нейният глас”. Но сбърка. Улицата говореше с гласа на Варна. Йорданов, обръгнал на много битки, победил и надживял редица премиери, министри, депутати, този Ришельо и Наполеон едновременно, подцени обикновените хора. Или просто не ги чу. Всички днес са изненадани от внезапния му крах – той и те.

Последните няколко седмици показаха, че Йорданов няма друг ход освен оставка. На 3 март на улиците излязоха 60 000 души, чиито призиви бяха единодушни: „Долу кмета! Да си ходи!”. Малцина вече протестираха за цената на тока. Същата вечер почина Пламен Горанов, който се запали на 20 февруари, искайки оставката на градоначалника и общинските съветници.

Но Йорданов не си тръгна лесно. Опита да шантажира другите варненски политици с разкрития, които щели да осветят „истините за управлението на града”. Поиска извънредна сесия. Общинският съвет обаче не се съгласи и той трябваше да подаде оставка единствено в присъствието на журналисти. Поведението му бе театрално цинично – на 3 март, неделя, обяви, че ще съобщи решението си на извънредната сесия. В понеделник съобщи, че го е взел, ама ще го каже в сряда. В крайна сметка даде оставка, но не оповести обещаните скандални факти.

Протестиращите искат предсрочни избори и за общински съвет. Как биха се случили не е ясно. Законът не предвижда подобна възможност. Дори съветник да хвърли оставка, на негово място от листите идва друг. Ако все пак партиите спуснат заповед всеки новопостъпил да се отказва незабавно, то няма как това да важи за коалициите. А половината от мандатите в съвета са на коалиции, които се изпокараха след изборите. И ако например един съветник се откаже, то вместо него ще влезе друг – от същата коалиция, но от друга партия. А той може да не желае да даде мандата. При всички случаи това би било сложна, неясна и продължителна процедура.

Представителите на БСП, ГЕРБ и “Нашият град” заявиха, че са готови да напуснат. Но не го правят. “Нашите избиратели предстои да ни дадат кредит на доверие или да поискат оставките ни”, заяви председателят на общинския съвет Николай Апостолов. От което се разбра, че общинарите все пак ще се борят за “кредит на доверие”. И най-вероятно ще организират агитки, които настояват съветът да се запази.
Борбата във Варна продължава.


В категории: Общини , Горещи новини