Ако не сте успели досега (забележително е, че е излязъл през 2008 година, но незаслужено без подобаващи добри отзиви), непременно гледайте филма „Футболни хамелеони”. Той повдига завесата на едно от най-уродливите явления в съвременния живот на България - футболното хулиганство.
Голяма част от него е заснета със скрити камери на стадионите у нас сред две от най-свирепите агитки - на „Левски” и ЦСКА. Именно затова той се нарича „игрално-документален”.
В главната роля на полицая под прикритие е Стойко Пеев - обичаният от всички зрители актьор, познат на четящата и гледаща публика с ролята си на Хан Аспарух в едноименната кинотрилогия от 80-те години на миналия век.
Самият той споделя, че откакто е снимал този филм, спрял да ходи на мачове, по стадиони (а е фен на ЦСКА). По време на дълго продължилата работа (7 години!) са му се случвали всякакви неща – от запалена риза, до обгоряла коса от побеснели фенове в агитките.
А не са го разпознали, защото тогава е тежал 140 килограма и е носил дългата си коса на опашка. Актьорът признава, че макар да е любител на армейците, не желае да скрие факта, че от всички обиколени и помолени за помощ президенти на по-големите футболни клубове у нас, пари дал само... Тодор Батков на „Левски”.
Забележително е, че в повечето от персонажите на главните герои на филма се превъплъщават истински личности от горепосоченото общество, което го прави много реален. В него няма да видите така характерното за новите български филми рецитиране, нямащо нищо общо с реалния говор и истинския живот.
Специален консултант от полицията е давал напътствия на режисьора и сценарист Стойчо Шишков.
Димо, момчето, което след петгодишна присъда за хулиганство отново се връща при старите си приятели, е студентът от НАТФИЗ Димитър Живков.
Той е заместил друг свой колега, който по време на снимките се отказал, шокиран от видяното наистина по българските стадиони. А Стойко Пеев с горчива усмивка отбелязва: „В агитките снимахме само със скрити камери и ако ни бяха усетили, едва ли щяхме да останем дълго време живи”.
Лентата е разрез на една от най-мрачните общности в нашата реалност - хулиганите (слаба дума!), които отиват на мач, без да се интересуват от играта, не за да поддържат любимия си отбор, а само и единствено с цел да пребият някого, да гърмят бомби с опасно съдържание и да удовлетворят своите дълбоко личностни комплекси, издевателствайки над фенове и обикновени граждани преди, по време и след срещата.
За основа на филма е послужила трагичната случка, в която нищо неподозиращ младеж умря в открито кафене след хвърлена бомба от „ултраси”, която избухна на сантиметри зад гърба му, след края на „вечното дерби на България”. Криминални типове, извратили отдавна идеята за футбола като най-обичаната игра, сутеньори и психопати - това показва „Футболни хамелеони”.
Но неговите автори държат да се разграничат от тълкуването, че показаните на екрана престъпници с по двадесет висящи дела, непризнаващи никой и нищо, освен собствената си лудост, са лицето на агитките.
Напротив, според тях това е лъжицата катран, която разваля дошлите да подкрепят с песни и викове любимия си отбор. Престъпници, търгуващи с дрога, които нямат нищо общо с футбола.
На изтърканото клише „Има ли послание този филм?” създателите отговарят, че колкото и да е клиширано, има. То е „Да спрем войната по стадионите!”
Бат Стойко що не яхнеш пак коня и ни поведеш към Народното събрание за да изметем оборите от мръсотията. Знаеш ли колко хора ще те последват с желание.
