На връх Бабан, издигащ се до село Кръвеник, се е състояло така нареченото второ Оборище
Автор: Мирослав Водев
Между зеленината на буковите дървета в полите на Стара планина, близо до град Априлци, е сгушено китното и красиво балканско селце Кръвеник. Името му подвежда, че има нещо общо с „кръв“, но истината е, че то произлиза от старобългарската дума „кръвеник“, която има значение на „скривам“, „укривам“. Стара легенда разказва, че преди много години на връх Бабан имало блато и там се криело страшно чудовище. Селяните се събрали и решили да затрупат блатото и така да се спасят от страшната злина.
Разбира се, съществуват и доста „по-кървави“ предания. Според едно от тях, някога българин и турчин се скарали за парче земя, след което османлията бил убит и на българите от селото им била наложена „кръвнина“.
Почти от всяка точка на населеното място човек може да се наслади на красотите на Балкана. От там се открива и величествена гледка към паметника на връх Шипка. Гордата Стара планина сякаш е вплела в душите на хората своята сила и мощ, за да се роди онова неповторимо чувство за свобода, непримиримост и патриотизъм. Може би затова и Кръвеник играе важна роля в историята на Априлското въстание, като се превръща в център на най-важните събития от онова време в този район на страната.
Първите сведения за създаването на селото датират от времето на Второто българско царство, когато е заселена най-старата му махала.
Родолюбецът дядо Фильо
Най-известният негов жител е Фильо Радев, или както го наричат всички с уважение – дядо Фильо. Роденият през 1822 г. кръвенчанин с много усърдие и трудолюбие успява да се замогне чрез търговия и да спечели уважението на съселяните си. Избиран е за кмет в продължение на 30 години. През това време той успява да превърне селото в духовен и просветен център, като създава училище и става основен дарител за построяването на църквата „Свети Никола". Родолюбецът има авторитет и сред влиятелни търговци и общественици в Севлиево.
Неговата омраза към поробителя е много силна и се подклажда от жестокото убийство на баща му от турците. През 1872 година с помощта на своите приятели братята Нанко и Кольо Пачникови чорбаджи Фильо се среща с Васил Левски, пред когото обещава да създаде съзаклятническа група и в Кръвеник, като му заявява: „Засега аз съм достатъчен! Гдето върви главата на змията, там ще върви и опашката й".
В идеята за освобождение от турско робство най-напред той посвещава своя син Христо, който му става най-верния помощник и куриер. Момчето е заловено и обесено на 2 юли 1876 г. в Севлиево.
Междувременно със собствени средства патриотът набавя значителна част от оръжието и барута за въстанието.
След преждевременното избухване на Априлското въстание в Южна България, турската власт бърза да изпревари все още неорганизиралите се въстаници в Централен Балкан. Част от членовете на Севлиевския революционен комитет са арестувани и затворени. Някои от тях успяват да избягат и да се укрият. Основна роля в това дело пак играе Фильо Радев, който ги приютява в Кръвеник.
На два километра от будното селце се извисява връх Бабан. Там, на високото, се състои събрание, останало известно в историята като второто Оборище. Пред укритите в местността революционери и още около 250 души кръвенчани и четници от околните села дядо Фильо обявява на 1 май 1876 г. началото на въстанието в Северна България. На това място признателният български народ издига 80 години по-късно, на 14 май 1956 г., паметник, увековечаващ това събитие.
Драматичната битка
Така Кръвеник става център на Априлското въстание в Централния Балкан. Последвалите събития оставят светла диря в нашата история. Първата битка на тукашните въстаници се състои на 3 май. Тогава кръвенчани, предвождани от Фильо войвода, заедно с жителите на близкото Острец, водят 9-дневна люта битка с турска нередовна войска в местността Граднишни боаз, отдалечена на 4 км от Кръвеник. В нея в неравен бой с аскера геройски загиват десетки бунтовници. Надписът върху паметната чешма, издигната по-късно на това място, за да напомня за страшното сражение, разказва: „Девет дни тук трещяха сопи и вили. Девет дни в глухите дебри хайдушки звънтяха ножове и пукаха пушки...“
След потушаването на бунта селото е опожарено, а войводата се укрива в Балкана с идеята да се добере до Сърбия. За смъртта му съществуват две версии. Някои твърдят, че е бил предаден от каракачаните, след което турците лесно го откриват и го убиват в местността Плочата, близо до връх Зелениковец на 17 май 1876 г. Но според други, той е открит случайно от османлиите, които го залавят и обезглавяват на старопланинското било. После изпращат главата на храбрия хайдутин, за да бъде разпозната от гражданите на Севлиево, след което е захвърлена. Но съществуват данни, че след Освобождението родолюбиви балканджии са изровили няколко черепа на обезглавени бунтовници, сред които и този на дядо Фильо, които после биват погребани в църквата „Света Троица" в севлиевското Ново село.
В местността, където видният кръвенчанин намира смъртта си, през 1966 г. е поставена паметна плоча, върху която свеждащите чела пред нея може да прочетат: „Сбъднаха се на дело безсмъртните му думи: „Не сме излезли да продаваме салтанати, а да умрем за правдата и свободата".
За патриотизма и родолюбието на кръвенчани говорят много от експонатите в музейната сбирка, открита на 5 май 1961 г. в дома на свещеник Иван Пенков. В тази къща през 1876 г. ръководителите на Априлското въстание в селището полагат своята свещена клетва, преди да поемат пътя на борбата с поробителя. Експозицията разказва за подготовката и хода на въстанието в региона. Покрай това в сбирката може да се видят и голям брой предмети и документи, свързани с бита, културата и героичното минало на населението.
Една от най-интересните забележителности на Кръвеник е църквата „Свети Никола“, издигаща снага на най-високото място в селото. Тя е построена върху старата еднокорабна и безкуполна църква. По време на Априлското въстание е била изпепелена от турските башибозуци, а през 1913 г. останките от стените й биват окончателно сринати от разрушително земетресение. Още през същата година жителите на селото решават да вдигнат нов храм на това място, който и до днес впечатлява с гордата си осанка.
„Пеещите скали“
Интересен обект, който привлича туристите тук, е резерватът „Пеещите скали“, който обхваща землищата на селата Кръвеник и Стоките. Той е създаден на 11 юни 1979 година, с цел да се запазят уникалните скални образувания, които увековечават като корона вековната, над 170-годишна букова гора. Неговото име идва от характерните скалисти форми, които са разположени в източните части на Калоферската планина. При силен вятър те издават специфичен и много интересен звук.
Всяка година на 11 май на връх Бабан се провежда оживен събор в памет на борците от този край, паднали за нашата свобода. Месец по-късно, през юни, тази планинска местност се огласява от звънките гласове на множество изпълнители на народни песни, които се събират тук на традиционния фестивал „Бабан пее“. На него се надпяват фолклорни ансамбли от целия регион, а танцовите състави мерят сили в надиграването с български хора и ръченици. Покрай това се правят възстановки на автентични фолклорни обичаи. Чрез това ежегодно събитие тукашните балканджии съхраняват и популяризират народното творчество, внушавайки на младите си потомци любов към националните традиции, към бита, духа и културата ни.
ПОХВАЛА ЗА АВТОРА НА ПУБЛИКАЦИЯТА, МИРОСЛАВ ВОДЕВ. ТАКИВА СА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ. ДОРИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВА, ЧЕ СЪБРАНИЕТО НА БАБАН Е ВТОРО ОБОРИЩЕ, ЗАЩОТО ТО Е СВИКАНО НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА НА ОБОРИЩЕ. ТО Е НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПРОВЕДЕНО В СЕЛО КРЪВЕНИК, В МЕСТНОСТТА БАБАН. НЕ ТРЯБВА И ДА СЕ КАЗВА, ЧЕ КРЪВЕНИК Е СГУШЕНО ДО АПРИЛЦИ. КРЪВЕНИК СИ Е КРЪВЕНИК. СЛЕД НЕГО ТРЪГВАТ НОВО СЕЛО И БАТОШЕВО. СТОКИТЕ ТОГАВА ГО НЯМА КАТО СЕЛО. НО ТОВА СА ПО-ДРУГИ ВЪПРОСИ.ОСНОВНО ВОДЕВ Е ПРАВИЛНО ПОДХОДИЛ И ПРАВИЛНО ИЗЯСНИЛ ВЪСТАНИЕТО В КРЪВЕНИК, ПОРАДИ ТОВА, КАТО ЧОВЕК, ИЗРАСЪЛ В КРЪВЕНИК, ОЩЕ ВЕДНАЖ МУ ИЗКАЗВАМ МОЯТА БЛАГОДАРНОСТ.
