На хората в „Гаганица“ им обещават решение преди всички избори, а фекалните води продължават да текат по улицата
Автор: Камен Христов
Квартал „Гаганица” е тихо място в най-северната част на Пловдив. Прилича на малко селце - тук-там се издига по някой нов, луксозен палат, но преобладават схлупените къщи, повечето от които напомнят на бараки. Кварталчето е малко, скътано в преките на бул. „Васил Левски”. Табели как да се стигне дотам няма, но не са и нужни – миризмата на фекалии и обратни води ще ви отведе право там.
По улицата, между стари и нови къщи, огромни локви събират мухите. Зад оградите с бухнали люляци всеки двор крие място, отредено за фекална яма, покрито с фазери, найлони и всякакви подръчни материали.
”Имахме яма, но се напълни. Трябваше да се направи нова, но на по-дълбоко. Шест дни мъжете копаха дупката, беше ад”, разказва Дияна Чакалова от злополучния квартал.
„Винаги мирише, и зиме, и лете. Повечето хора са с външни тоалетни и когато ямите се напълнят, става страшно. А ние сме хубави хора тук, трябва ли децата ни да живеят в тази мизерия”, пита се жената.
”Тук е като в Африка – вижте как тече!”, показва Георги Проданов от велосипеда си, докато се старае да избягва вонящите локви. Кварталът от близо 3000-4000 души съществува от почти 60 години, но канализация никога не е имало. Асфалтираните улици също са дефицит, но хората дотолкова са погълнати от проблема с липсващия канал, че не смеят да протестират за калните и изровени сокаци.
Доскоро къщите им били стари и схлупени - никой не смеел да ги реконструира, защото се говорело, че кварталът е незаконен и всички постройки ще бъдат съборени, разказва Лидия Проданова.
После се разбрало, че ще се намери начин сградите да се узаконят, но пък дошла демокрацията и парите за строителство и ремонти свършили. Сега всеки, който достроява и обновява, взима строително разрешение на парче. Така проблемът с узаконяването донякъде е решен, но липсата на канализация продължава да тормози местните.
”В къщите, в които живеят повече хора, отходните ями бързо се запълват. Аз съм зет тук, живеем от 10 години и винаги сме били с яма”, обяснява Костадин Костадинов. Налагало се семействата да си викат цистерна, която да източи нечистотиите от ямите, но всяко посещение на т. нар. „вома” струва на домакинствата по 50-60 лева.
„Лично ние викаме камиона на всеки три месеца”, казва Костадинов. Иначе човекът се притеснява, че могат да тръгнат зарази като хепатит и всякакви стомашно-чревни вируси. Ямата на Костадинови е в предния двор на къщата. За да притъпи поне малко миризмата, той я е покрил с фазер и найлони, но това не помага. Жителите на „Гаганица“ с горчивина и насмешка очакват разгара на политическата кампания, защото досега нямало избори, преди които кандидат-управниците да не им обещаят, че ще решат проблема с канализацията. ”Всеки път е едно и също – идват, обясняват ни какъв е проблемът, все едно ние не знаем, обещават да го решат и дотам. Гледат само да ни вземат гласовете на изборите”, оплаква се Костадин.
”Направиха ни сами да си говорим, все едно в Африка живеем! Мислят ни за някакви аборигени и че като ни обещаят нещо, ще гласуваме за тях! Да си гледат работата!”, отсича Георги Проданов. Отчаяни от безхаберието на местната власт, хората изливат гнева си в интернет форумите. „Г-н Тотев, кога най-сетне пловдивският квартал „Гаганица” ще има канализация? Не е ли срамота в 21 век да няма изградена, при положение, че кварталът съществува от близо 60 г. Докога ще чакаме?”, пише до кмета Маргарита Петрова.
Местните не помнят вече дори кой какво им е обещавал. Имало някакви намерения от бившата районна кметица Ина Филипова, но „ГЕРБ като дойдоха на власт и май пренасочиха парите, предвидени за канализация, към някакво друго перо”, подозира Костадинов.
По време на предишното управление специалисти от районната администрация изготвиха работен проект. Той включваше изграждането на канализационна мрежа от полиетиленови тръби, предвидено бе и поставяне на ревизионни и дъждоприемни шахти, както и преминаване под железопътната линия Пловдив-Карлово. Тогава беше изчислено, че за строителните работи и полагането на новата инфраструктура ще са необходими около 2,5 млн. лв. От администрацията дори заявиха намеренията си да кандидатстват за финансиране пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.
Районната кметица Филипова внесе проекта за одобрение в община Пловдив, и нещата си останаха така. Стана ясно, че пари няма, Филипова препоръча на голямата община да потърси средства по европейските фондове и полека-лека мандатът изтече.
Последно за канализацията на кв. „Гаганица“ местната власт спомена в началото на тази година. От администрацията на Тотев обясниха, че разрешаването на наболелия въпрос трябва да започне с изготвянето на подробен устройствен план, както е предвидено в общия устройствен план на града.
До този извод стигнали на свое заседание членовете на Експертния съвет по устройство на територията. ”Немислимо е в 21 век хората да нямат канализация, а обратните води се събират в септични ями, както се случва във въпросния квартал. Каквото и да се направи ще е от полза за хората от „Гаганица“, които днес наброяват 3-4 000 души, смята главният архитект Огнян Георгиев.
На експертния съвет са били коментирани два варианта за решение на казуса - да се направи канализацията, без да се чака процедирането на ПУП или първо да се направи задължителния подробен устройствен план. Дано само докато умуват кой вариант да изберат, да не изтече и техният мандат, тревожат се хората в „Гаганица“.