Мими Добрева от Велико Търново е на 66 години, но няма нищо общо със стандартната представа за пенсионер в България. Изкуството държи духът й млад
Автор: Здравка Христова Снимки авторката
По професия Мими Добрева от Велико Търново е програмист, а от 6 години е в пенсия. Би могла да се радва на достатъчно свободно време, но бездействието я отблъсква. За да не скучае, от първия си ден като пенсионерка се занимава с различни художествени занаяти. Последното й вдъхновение са пана, изработени със „студен порцелан”, които тя нарича 3D картини.
От скоро самоуката приложничка е запалена по полимерната флористика. Материалът, с който работи, наподобява пластелин, който съхне за 2-3 дни на стайна температура. Нарича се "студен порцелан".
Наименованието е международно прието, макар че някои го отричат, защото казват, че като състав няма нищо общо с порцелана, казва 66-годишната Мими Добрева.Тази техника е сравнително нова като употреба в приложното изкуство и интериорния дизайн. Създадена е в началото на XX век в Аржентина. Основно е използвана за направата на малки пластики на светци и цветя за религиозните празници.
Постепенно преминава в испаноезичните страни, а после и в англо-саксонските държави. Едно от най-добрите списания за "студен порцелан" е португалско и там стъпка по стъпка е обяснено как да се направи всичко.
В основата на "студения порцелан" е царевично нишесте и бяло лепило за хартия. Смесва се с допълнителни добавки като глицерин, за да не лепне. Получава се материал, който едновременно е много еластичен и пластичен и позволява на ръка да се разточи много тънък пласт като най-фините кори за баница например, обяснява Мими Добрева.
С изсъхването материалът придобива прозрачност и заприличва на костен порцелан. След лакирането приликата се засилва и може би от там идва названието му "студен порцелан", обяснява майсторката.
Научила се сама преди три години по интернет. „Проблемът беше, че описаните материали и инструменти ги няма в България и бяха необходими близо 2 години да намеря българския им аналог и да усъвършенствам техниката. Затова се принудих сама да си правя "студения порцелан", така че вече знам много рецепти за приготвянето му. За два месеца бях превърнала кухнята си в химическа лаборатория, където експериментирах всевъзможни комбинации, за да добия истински и качествен материал. През това време из къщи се носеха невероятни миризми“, разказва за началото на новото си хоби Мими Добрева и продължава:
„Процесът на работа е много увлекателен. Докато правя едно, в главата ми вече се въртят идеи за следващото.“
Сръчността на пръстите си е придобила още от времето, когато е плетяла изящни дантели. Сега с изработването на красивите и оригинални ръкоделия се занимава сутрин, когато очите й са отпочинали, след обяда започва работа с полимерната флористика. За разнообразие понякога изработва бижута от стъклени мъниста и кристали, тип „Сваровски”.
Две са основните техники за извайването на цветя. Едната е чрез извайване със стик, подобен на кука за плетене и заострена в единия край, и с ножичка. Другата чрез разточване на оцветения предварително с маслени бои материал, след което се изрязва листо по листо и накрая се сглобява.
При извайването се взема парченце от материала и се оформя като капка. След това се разрязва от широката страна на различен брой парченца. Числеността на разрезите зависи от броя на листенцата, с които ще е цветето. Всяко от парченцата се разделя от останалите, леко се сплескват с пръсти.
След това със стика върху пръста листенцето се разточва и оформя едно по едно. Колкото е по-малко цветето, толкова по-бавно се прави, защото се изисква прецизност за изработка на орнаментиката.
Всяко цвете се започва от дръжката. Към нея се прикрепят тичинките и се оставят да съхнат. Към вече готовата конструкция се монтират още незасъхнали листенцата на цветето. Извайва се и се оставя обърнато надолу.
„Проверявам цветето през час-два и когато позасъхне, го обръщам наобратно, за да се отворят листенцата. При изработката на маковете, между всяко от венчелистчетата се слага подпорка от памук, салфетка, така че да изсъхне точно в нужната форма“, разказва за пипкавостта и прецизността на изработката Мими Добрева. За завършването на една картина понякога са нужни дни, дори седмици.
Канадско списание публикува калоферските й дантели. От 10 години авторските дизайни на совалкови дантели на Мими Добрева са достъпни до световната аудитория чрез канадско списание за авторски творби за брюкселска дантела. Lace express излиза на 7 езика, печата се в Германия и се разпространява в САЩ, Австралия, Канада и целия Европейски съюз.
В списанието се публикуват модели на дизайнери от различни страни, изплетени с техники, популярни за съответната държава. Мими Добрева популяризира в изданието калоферската техника.
Флоралните мотиви са любимите й. Тя е човек на точните науки, на числата и алгоритмите, но за любовта си към цветята казва, че е закодирана в душата й от детските години, от родното Плачковци. Каквото и да започна да правя, то все прилича или на дърво, или на цвете, обяснява майсторката.
Връзката с Lace express също станала по интернет. През 1996 година търновчанката завършила курсове по совалкова дантела. Казва, че след това й трябвали поне 2 г., за да достигне някаква техника на съвършенство и да чувства удоволствие от работата, за да се съсредоточи върху дизайна и творчеството.
Не работя чужди дизайни, моделите ми са мои, авторски и това прави пълно удоволствието от работата, споделя дантелистката. Когато придобила самочувствие, Мими Добрева започнала да публикува снимките на творбите си в интернет и да търси сродни души.
„Отговори ми една германка от списание "Ейчлер", че много харесва творбите ми и ме посъветва да ги изпратя на "Лейс експрес". Това се случи през 2003 година. Тогава все още нямах компютър вкъщи, работех в териториалното статистическо бюро, където все още нямаше пуснат интернет. Десетина дена преди Коледа отидох на гости при дъщеря ми във Варна и от нейния компютър изпратихме писмото и снимки на дантелите ми на канадското списание. На 2 януари вечерта дъщеря ми звънна по телефона и ми каза, че имам отговор от списанието.
Днес много от дантелите ми виждам публикувани в интернет, изработени от хора от цял свят по моите скици от списанието.
Lace express излиза от 1996 година. В началото на 2005 г. им написах писмо, че много съжалявам, че не съм започнала да си комуникираме още от създаването на списанието, защото са създали прекрасни броеве, които аз няма къде да видя. Бях си направила пощенска кутия в Централна поща във В. Търново. Един ден служителките там ми дадоха огромен кашон, пълен с всички броеве, до един, които списанието ми беше изпратило. Едва го домъкнах вкъщи, две седмици с колежките в статистиката разглеждаха дантелите в луксозното списание“, спомня си жудожничката за трогателния жест към нея.
