Честването на празника е съпроводено с магически ритуали, целящи изцеление и предстоящо задомяване на младите
На 40-я ден след Великден Православната църква отбелязва въздигането на Христос в небесата – Възнесение Христово. Народът ни го нарича Спасовден. Празникът е подвижен и се мени според датата за честване на Възкресение Господне, но винаги се отбелязва в четвъртък. Тази година е на 13 юни.
В българския народен календар Спасовден (Боже име) се свързва с култа към мъртвите. На този ден (или в деня на Свети Дух) Господ прибира душите на мъртвите, които са били пуснати на свобода от Велики четвъртък.
Рано сутринта жените отиват на гробището и раздават хляб и варено жито за „Бог да прости“. В някои краища на България се боядисват отново червени яйца, които също се раздават за починалите. През деня се оставят вратите и прозорците на къщата отворени, за да може душите по-лесно да излязат и да се върнат на небето. При изгрев слънце жените се оглеждат във водата на кладенеца и вярват, че по повърхността се отразяват образите на покойниците. В събота след Спасовден е една от трите големи задушници – Спасовската („Черешовото“ или „Русалното одушие“).
Според народните вярвания около Спасовден при хората идват „русалийките“ („русалците“). Това са свръхестествени женски демони, които лекуват „русалийската“ („самодивската“) болест. Любимо цвете на самодивите е росенът, наричан още „русалче“. Вярва се, че той цъфти единствено в нощта срещу Спасовден и тогава русалийките откъсват неговите цветове.
Именно вярата предопределя и обредното магическо лечение, познато като „ходене по росен“. За да се извърши ритуалът, в навечерието на празника преди залез слънце болните остават да преспят на росенови поляни. Те се завеждат дотам от свои близки или съседи, които от този момент ставали „побратими“ или „посестрими“ на болния. На самодивския извор те миели лицето си и оставяли белег – конец от дрехата си или монета.
Вечерта болният ляга върху постеля на поляната или близо до свещения извор с параклис. До главата му се оставя нова кърпа, а върху нея – зелена пръстена паница с вода, нова глинена стомна, бъклица с вино и прясна погача. Това е дар за самодивите. Всичко това се извършвало в пълно мълчание. Безмълвието строго се спазвало, защото се вярвало, че посред нощ ще духне „полибникът“ (вечерният вятър, побратим на русалийките), ще разлюлее цветовете на росена, а самодивите ще го съберат.
На сутринта болните гадаят бъдещето си по това какво има в паницата с вода. Ако е паднал цвят – скоро ще оздравеят, ако съдината е празна или във водата има пръст или камъче – болестта няма да мине. От тази вода се пие в продължение на 40 дни. Получили предсказанието преди първи петли, всички скачали изведнъж, като при даден сигнал, и се разбягвали тихо в сумрака, тъй като не трябвало да бъдат заварени на това място от първите слънчеви лъчи.
В минало хората са вярвали, че спасовският дъжд е толкова скъпоценен, колкото и гергьовският. Поради това съществува обичай моми и ергени да обикалят с песни селските ниви и да молят Бог за дъжд. Шествията завършват с обща трапеза, за която се прави курбан, наречен за здраве и благополучие.
На Спасовден в Родопите и Пирин жените изваждат всички постелки и дрехи на двора. Момите – чеиза си, за да го „огрее слънце“. Това се прави против „пасулки“ (молци).
Празникът завършва на мегдана, където се събират всички и се играят „Спасовските“ хора — само на фона на вокален песенен съпровод, без използването на музикални инструменти. В Източна България девойките се хващали на хорото, пременени в сватбени одежди, взети от млади булки, вярвайки, че ще се омъжат до другия Спасовден. От хората и веселбите, с които завършва деня, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваността на дадено събитие.
