Настъпва времето, когато калушарите извършват своите обреди за лекуване на болни
21 Юни 2013, Петък
От деня на свети Дух започват да се изпълняват обреди и ритуали за здраве и плодородие
На 23 юни православната църква чества Петдесетница – един от най-големите християнски празници. Той винаги се отбелязва в неделя, 50 дни след Възкресение.
Денят след Петдесетница (понеделник, 24 юни) е посветен на светия Дух. Това е денят, в който душите на починалите, пуснати на свобода по Велики четвъртък, се прибират на оня свят.
Сутринта жените отиват на гробищата. Разстилат върху гробовете орехови листа, за да „пазят сянка“ на мъртвите. Празникът се нарича още Духовден. С него започва т. нар. Русалска седмица, през която чрез различни обреди и обичаи се въздейства на русалките, за да осигурят плодородие и здраве.
Според народното поверие русалките се появяват в образа на бели пеперуди. Това са души на девойки и млади родилки. Счита се, че са сестри на самодивите. Обитават потайни горски поляни, реки и извори. Те пристигат само веднъж в годината – през Русалската седмица. Русалките поръсват с жива вода нивите и ги правят плодовити.
Хората окичвали вратите и прозорците на къщите си с пелин, чесън и орехова шума, за да се предпазят от русалската болест. През цялата седмица не се работи къщна и полска работа, за да не падат гръмотевици и градушки. Според вярванията жените, които не спазват забраните, ще ги вземат самодивите и ще се разболеят. Не се спи на открито, не се ходи без път из полето.
През тези дни русалиите играят и пеят по домовете. Това са мъже, родени през Русалската седмица. Облечени са в специално облекло и извършват магически ритуали. Откъдето минат те, през цялата година никой не се разболява.
В Северна България русалиите се наричат калушари, предвождани от ватафин (главатар). Единствено той знае с какви билки се лекува „русалската болест“. Неговата длъжност се предава по наследство на най-големия му син. Той определя и кои ще са калушари. Ушива знамето, което е украсено с билки – комунига, перуника, вратига, тинтява, пелин, росен и чесън.
Дни преди празника калушарите трябва да постят, след което ги заклеват пред знамето, поръсват ги с вода и ги провъзгласяват. На калпаците си имат китка от билки. Тоягите им са от дрян, ясен или явор, подковани на долния си край с желязо. Всеки си знае тоягата и играе с нея 10-20 години. Тя му носи здраве и благоденствие.
Калушарските игри са за удоволствие и берекет и за здраве (когато се извършват около болен). Ватафинът носи гърне с лековита вода, зелена паница с вода, оцет и чесън.
Ако някой болен поиска помощ от калушарите, те го карат да легне върху черга, а до главата му оставят гърнето с лековитите билки. Под звуците на русалийски мелодии мъжете започват своя танц, като в края му подхвърлят болния и го прескачат три пъти, след което му дават да пие вода от паницата. Един от групата разбива гърнето с тоягата си и разпръсква водата върху него. Болният става и побягва, калушарят пада в безсъзнание. Около него започват пак същите игри, за да го излекуват. С обред се цери и „русалската болест”.
Хората вярвали, че в едно село не бива да играят и да се срещат две калушарски групи, тъй като наставал бой. Ако калушар умре в такъв бой, не го погребвали по християнски обичай, а го заравяли в „русалски гробища“.
В края на Русалската седмица (неделя) цялата група се събира в дома на ватафина на вечеря и си разделя даровете, получени от хората, които са излекували.
