Кои са най-големите постижения на българското билкарство
Сладкодумният Йордан Йовков, описвайки последния ден на Русалската неделя, разказва как „хора с неизлечими рани по тялото си, с измъчени, страдащи души”
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн, специалист по клинична фармакология и терапия
някога оставали да преспят в гората. Те полягали върху „червените поляни на росена” и разпъвали край себе си чиста бяла кърпа. Падне ли нощната тъма, идвали русалките, за да берат росена. И в кърпите на болните те хвърляли билките, които можели да излекуват и най-неизлечимата болест...
А българските лечебни треви са толкова много! Но ние ще разкажем две-три кратки истории само за някои от тях.
Чудото на лудото биле
Преди години народният лечител от село Шипка създава ефикасно лечение на болестта на Паркинсон. Резултатите са повече от добре. Много скоро те стават достояние на научната общественост и преминават границите на страната ни.
Основна съставка на чудодейното лечебно средство са алкалоидите, извлечени от корените на лудото биле (Атропа беладона). Всъщност става дума не само за една билка, а за цяла комбинация, която съдържа още индийско орехче, коренчета на блатен аир и въглен на прах. Характерното тук е, че алкалоидите на беладоната се извличат посредством накисване в бяло вино. Трябва веднага да отбележим, че науката е категорична: нито една от съставките на тази комбинация не е включена случайно.
Що се отнася до активността на самия винен извлек, то тя по всяка вероятност се дължи на факта, че солите на винената киселина, която бялото вино образува с продуктите на беладоната, са много лесно разтворими и се усвояват по-добре от организма. Блатният аир е включен в комбинацията заради свойството му да премахва неприятното пресъхване на устата, а индийското орехче действа като успокоително средство. Въгленът на прах пък защитава стомашната лигавица.
В България чудодейното лекарство се е прилагало само от неговия създател. А през това време в Италия е създадена специална клиника за лечение на паркинсонизма по метода на Иван Раев, наречен „кура булгара” (българското лечение). Резултатите били толкова добри, че италианците откриват още 22 центъра за лечение на тежкото заболяване по българския метод.
Из дневника на една французойка
„Мон дьо, аз съм пак в Париж. Пролетта е дошла. Аз пак виждам зелените дървета такива, каквито ги видях лани за последен път. Цяла година бях в тъмнината. Просто не вярвам, че прогледнах... А прогледнах, благодарение на българското кокиче.
Като малка обичах твърде много цветята. Пролетно време като деца тичахме по поляните на Булонския лес и късахме минзухари и кокичета. Никога не бях помислила, че това малко бяло цвете – кокичето, крие такава чудодейна сила. Прогледнах, благодарение на него. По-точно на полученото от цветето българско лекарство „Нивалин”.
Защото получих отравяне от подправено с машинно масло олио, след което ослепях. А това беше ужасно. Отначало не можах да разбера дали спя или е нощ. Чувствах много добре как са отворени очите ми, но въпреки това никаква светлина не достигаше до мен. Времето минаваше и аз свикнах със слепотата. Спомням си как преминавах тогава големите булеварди. Спирах пред галериите на „Лафайет”, но не исках да вляза. А коя жена не би искала да влезе там. Постепенно започнах да ги отминавам.
И изведнъж блесна надеждата – операция във Виена. Но и след това – тъмнина. След Виена дойде лечението в Брюксел, Лондон... „Съжаляваме, мадам, тежък случай на токсичен неврит. Медицината е безсилна.
Не си спомням кога за първи път чух името на България. И когато един ден домашният ми лекар дойде с някакво описание и спомена пак за България, аз вече бях чувала за нея. От списанието докторът ми прочете една статия за Елза Триоле, в която се разказваше, че професор от тази страна е създал лекарство, с което лекувал такива неврити. И добричкият ми доктор бе решил да ме заведе там. Изсмях се и казах: „Оставете, не си струва”.
И все пак аз заминах за България. Заминах сляпа, а се завърнах прогледнала и с двете очи. На мен самата все още не ми се вярва. Неволно си спомних клиниките във Виена, Брюксел, Лондон... Навсякъде – студено-делова любезност, закупена на много висока цена. И нищо!
Труден ми се стори българският език. Но няма да забравя три думи от него: кокиче, нивалин, Пасков. За забележителните хора не може да се пише много. И не е необходимо. За тях говорят делата им. И наистина трябва да прочетеш възторга и благодарността в очите на всички онези, на които професор Пасков е помогнал с нивалина – майките на децата, заболели от детски паралич, и много, много чужденци. И всичко това без никаква корист, без никакво заплащане! Какви интересни наистина порядки съществуват в тази чудна страна България!”
Това се случи през далечната 1961 г. Тогава, като стажант-лекар, бях кръжочник по фармакология под ръководството на проф. Пасков. И си спомням как френската телевизия снима филм за него по този повод, как бе канен няколко пъти да изнася лекции в Сорбоната. И как госпожа Марсела Гьотц не сдържаше сълзите си, когато ми разказа всичко това, което предаваме в нейната изповед.
Розата – цветето на България
Още от най-старо време с красивите си цветове и чуден аромат, тя е заела достойно място в стопанството, религията и медицината. Нашият народ също широко използва розата като лекарствено средство.
В лекарственик № 3, който се пази в Народната библиотека, намираме следните рецепти: „Куга се задани човек и не може да пика, арно е да пие гюл сую (розова вода)” или „Куга мирише устата и дъха на низиме (язви в устата), трендафил, вари го с оцет, плакни си устата често”.
В лекарственика на дядо Илийчо Данаилов има също няколко рецепти за лечение с рози. Така рецепта № 10 предписва лапи от розови цветове против болежки в гръдния кош. А рецепта № 51 препоръчва „гюл сую за тежка болест, куги отече язика” и добавя: „С воля Божа минава”. Подобни рецепти срещаме и в лекарственика на свети Иван Рилски, който се пази в музея на Рилския манастир.
Български учени от ИСУЛ, бившия ВВМИ, бившата Медицинска академия и БАН доказаха, че българското розово масло потиска болестотворния ефект на причинителя на стомашни язви и рак на стомаха – Хеликобактер пилори. Всъщност маслото не убива бактерията, а потиска нейната болестотворност (вирулентност). Това представлява ново откритие в медицината, което позволи на родните учени, заедно с групата английски лекари, но все пак с наш приоритет, да създадат нова група лекарства – антивирулентни.
Българското розово масло има и друг успех, който днес отново служи само за историческа гордост. Български фармаколози доказват, че отглежданите в благословената местност Рупите сладководни водорасли – Хлорела вулгарис и Сценедезмус акуминатус, имат фантастичен ефект при лечение на труднозарастващи рани от диабет, разширени вени и др. Едно щастливо хрумване и към мехлема от водорасли прибавят розово масло. Така се получава лекарство, което лекува дори увреждания от бойните отровни вещества зарин и зоман!
Но след 1989 г. настъпва краят на розовите лекарства и никой не се наема да възстанови тяхното народополезно производство.
