Денят 24 юни Българската православна църква посвещава на рождението на св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча
Българите почитат празника като патрон на кумството и побратимството. Наричат го „Еньовден“, „Яньовден“, „св. Иван бильобер“ или „Летен Ивановден“.
Според народните вярвания на този ден слънцето, когато изгрява, „играе“ или „трепти“. Свети Еньо (подобно на св. Тодор-летни и св. Атанас-летни) облича зимен кожух и отива при Господ да моли за зима.
Затова в ранно утро всички излизат по високите хълмове, за да посрещнат изгрева на слънцето. Хората наблюдават сянката си и ако тя е цяла, вярват, че ще са здрави през годината.
Стари и млади се търкалят по росните ливади, мият и се къпят в реките и потоците, тъй като според повсеместната представа на този ден „се изкъпва и слънцето“. Жените събират билки и цветя, от които правят голям еньовски венец. Всеки се провира през него по три пъти за здраве и дълголетие. Билкарите и народните лечители казват, че набраните в ранното утро на Еньовден треви са най-лековити.
Болестите по човека са 77 и половина. За 77 има цяр, само за половината – няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.
Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В различни краища на страната ергените палят огньове при изгрев слънце и ги прескачат заедно с момите за здраве.
Характерният обичай, който се изпълнява, се нарича „Еньова буля“ или „Еня“. Всички девойки се събират в една къща. Там обличат като булка 5-6-годишно момиченце. То трябва да има живи родители. Забулват го с червено було. На главата му поставят венец от еньовче и други цветя.
Най-едрата мома слага на рамо Еньовата буля и обикалят цялото село. По време на обиколката момите пеят обредни песни, а детето-булка размахва дългите ръкави на ризата, в която е облечено. Понякога булката минава с босите си крачета върху откъснатите сутринта и разстлани за съхнене билки, за да имат още по-голяма лечебна сила.
Когато приключат обиколката, се връщат в къщата, където са били събрани. Там извършват друг обред, характерен за празника – напяване на китките и пръстените на момите.
Китките са свити с разноцветни конци, за да може всяка една да бъде разпозната. Менчето с овеса и китките се покрива с червена престилка и се оставя една нощ под звездите (обикновено под червен трендафил).
На следващия ден Еньовата буля изважда една по една китките, девойките припяват за всяка една, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната мома. Описва се физическият облик на ергена, имотното му състояние, професията му.
След този ритуал момичетата измиват детето-булка с водата от менчето, обличат го с нови дрехи и го връщат на майка й. Всяка мома взема от овесените зърна, които са били в котлето. Вечерта ги поставя под възглавницата. Който момък сънува през същата нощ, ще се омъжи за него.
Всеобщо е вярването, че в нощта срещу Еньовден магьосници обират плодородието на чуждите ниви. Те се събличат голи или остават по долна риза. Влачат след себе си престилка, с която обират росата от нивата. С тази роса замесват питка, която слагат в хамбара като вярват, че така са омаяли чуждия берекет.
В други случаи магьосницата обикаля три пъти нивата и откъсва двойните житни класове, наричани „цар“ или „майка на нивата“. Когато започне вършитбата, ги хвърля в своя харман, вярвайки че житото й ще се удвои.
Всяка заловена магьосница на Еньовден се отвежда гола на мегдана като по този начин се порицава публично от цялото село.
