Всяка година в Етъра на Петровден се отбелязва Денят на занаятчиите, при което се прави и възстановка на обичая „Бял мъж“
Светията държи ключовете за рая, а брат му Павел предпазва нивите от огън
На 29 юни православната църква почита паметта на апостолите Петър и Павел. В традицията на българите този ден е посветен само на свети Петър и е популярен като Петровден. Празникът се предхожда от двуседмични Петрови пости.
Според народните представи светите Петър и Павел са братя близнаци. Петър е по-могъщ – носител на доброто начало. Затова и празникът му се приема за по-голям. Той бележи началото или средата на жътвата (в зависимост от местния климат).
Традицията повелява на Петровден да се принесе жертвено животно в чест на светеца. Обикновено се коли най-младото пиле („петровско пиле“), с което се отговява след поста. Рано сутринта жените носят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки. След като свещеникът опее питите и плодовете, те се раздават за здраве. Онези майки, които имат починали деца, не трябва да ядат ябълки до Петровден. Когато той настъпи, те раздават осветените в храма плодове с вярата, че на „оня свят“ децата им ще има какво да ядат.
Това вярване е свързано с народните представи за райската градина, чийто господар е свети Петър. В средата й расте златно ябълково дърво, около което като мушици кръжат душите на починалите деца. Щом техните майки раздадат ябълки на земята, светията им позволява да късат от плодовете на райското дърво. Предците ни вярвали, че той е добър старец, облечен в бели дрехи, който държи ключовете на райските врати и единствен може да реши дали душата ще продължи битието си в рая или в ада. Според древните притчи, светецът не пуснал родната си майка в райската градина, защото била лоша и алчна жена.
На Петровден се прави обредно „събличане и прощаване“ на младата булка от кумовете. В Тракия на този ден те са задължени да ожънат първо нивите на своите кумове.
Едно от традиционните ястия, които се сервират на празничната трапеза, е „бял мъж“ или „кутмач“. То се приготвя от бито прясно сирене, запържено в тиган заедно с брашно.
За разлика от свети Петър, по-възрастният брат Павел е винаги сърдит и лош. Той олицетворява злото стихийно начало. Затова и неговият празник – Павловден, Паульовден, се смята за „лих“, „хаталия“ ден. Според църковния календар Павловден се чества на 29 юни (ден на двамата апостоли Петър и Павел), но народът го приема като самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден – 30 юни.
Светецът се почита за предпазване на нивите от огън. Ако някой работи на полето, той пуска огън и жупел от небето, предизвиква пожари, светкавици и гръмотевици. За да се предпазят хората от такива злини, на Паульовден не се пали огън в огнището и не се пече хляб. Стопаните не се мият, за да не ги хване треска и „огненица“ (висока температура). В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се „опавлюва“ брашното – да не се сплъстява и да не червясва.
Именници на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, а на следващия ден – Павел, Павлин, Павлина, Полина, Пенка, Пенчо, Камен.
