В наши дни това вкусно и полезно растение е незаслужено забравено и много рядко се вижда на нашата трапеза
Автор: проф. Христо Мермерски
Този близък родственик на моркова е бил високо ценен още в Древния Рим. Любопитното е, че името му произлиза от латинската дума pastus, а това в превод означава „храна”, което многозначително обобщава безценните достойнства на този незаслужено забравен днес зеленчук.
По свидетелства на римския писател и учен Плиний Старши, легендарният император Тиберий дотолкова го е обичал, че специално за него в Рим доставяли пащърнак от бреговете на Рейн. Но той е бил известен далеч преди строителството на Колизея. Семена от растението са открити при разкопките на праисторически селища, обитавани от неолитния човек на територията на сегашна Швейцария. По време на Средновековието този ядлив кореноплод бил толкова широко употребяван от всички, колкото днес е картофът. Но масово разпространеният днес американски пришълец постепенно успял да измести европейския „абориген” и той постепенно бил забравен, като и досега не може да възвърне загубените си в борбата с картофите позиции.
А пащърнакът е много богат на най-различни и полезни хранителни вещества. Той влиза в групата на лидерите сред кореноплодите по съдържание на лесноусвоими въглехидрати – захарите в него са 3 пъти повече, отколкото в неговия събрат моркова. В растението се съдържат още много белтъчини и етерични масла, които му придават специфичния сладникав тръпчив аромат. В него има още каротин, аскорбинова киселина и витамините РР, В1, В2 и В6. Но той се цени най-вече заради голямото количество калий.
Присъстващите в кореноплода флавоноиди, глюкозиди, кумарини и пр. също му придават изключителни лечебни свойства.
Пащърнакът е много подходящ за диетично хранене при подагра, жлъчнокаменна болест и камъни в бъбреците, при нервен стрес и за възстановяване след тежки заболявания. Добавянето на дори съвсем малко количество от него в ястията възбужда апетита. Още древните гърци са смятали правилно, че неговата употреба осигурява спокоен и приятен сън.
От най-стари времена този зеленчук е бил използван също и като диуретично средство при различни отоци, причинени от задържането на вода в организма. Той премахва спазмите и оказва благоприятно въздействие при бъбречни, чернодробни и жлъчни колики.
Известно е също, че пащърнакът оказва тонизиращо влияние на половата система. Популярна е и способността му да регулира храносмилането. Отвара от корените му укрепва стените на кръвоносните съдове и смекчава отделянето на секрети при упорита кашлица. Съвременната медицина го използва за лечение и профилактика на различни сърдечносъдови проблеми. От неговите кореноплоди се извлича веществото пастинацин, което се прилага в качеството му на спазмолитично средство при стенокардия и неврози, съпровождани от коронарни спазми.
Добре е да се знае, че фурокумарините, които пащърнакът съдържа, повишават чувствителността на кожата към ултравиолетовите лъчи, което способства за репигментацията на обезцветените участъци по кожата на хората, страдащи от витилиго. И именно на основата на това извлечено от растението съединение е създаден препаратът „Бероксан”, който се прилага при лечение на витилиго и гнездов косопад. Но това му свойство трябва да се отчита от тези, които страдат от фотодерматит и те трябва да го използват по-ограничено.
