Майсторът съчетава в живота си две изкуства – пластичното и музикалното
Автор: Мирослав Водев
Измайсторените от дървото предмети са неотменна част от бита и покъщнината на българина от най-стари времена. Извайването на причудливи дърворезби върху дървени лъжици, солнички, ракли и тавани са внасяли много уют, красота и топлина в българския дом.
Казват, че дърворезбата е като приказка, разказана върху дърво. Да припомним, че и големият ни писател Николай Хайтов точно така е озаглавил един от разказите си в „Шумки от габър” – „Дърворезбени приказки”.
Затова и докосне ли се веднъж човек до това приложно изкуство, неминуемо остава в негов плен за цял живот. Така както се случва с Иван Ангелов от Пловдив, който повече от четвърт век върти неуморно длетото.
Роден в град с богата възрожденска култура, той усеща магията на дървото още в детските си години. „Още като малък, покрай другите игри, вземах ножче и издялквах първо от кората на дърво, после от малки дръвчета различни фигури-лодки, самолетчета, с които после се забавлявах”, разказва творецът.
Неговите родители забелязали сръчните му умения и решили да го насочат към подходящо училище, където да развие таланта си. Дарбата му да рисува добре му помага да го приемат в Техникума по дървообработване и дърворезба в родния му град.
Своята първа професионална творба дърворезбарят изработва още като ученик там. Група ентусиасти решават да си направят лодка, с която да преминат по морския път на траките, за да докажат, че те са пренасяли стоки и товари по вода.
„Нещо като Язон и аргонавтите", уточнява майсторът. И той се захваща с извайването на носа на лодката, като сътворява изящна зооморфна фигура, която да носи успех и попътен вятър на моряците.
Иван Ангелов не може да обясни как точно се раждат идеите за творбите му, но споделя: „Може би от твърде дългото ми наблюдение върху произведения от дърворезба, от дългогодишния опит или в зависимост от пространството, което трябва да бъде украсено, някак изведнъж в главата ми излиза самия проект и аз го виждам".
И споделя максимата, че за да направиш нещо, „трябва да имаш очи да го видиш и душа да го усетиш".
За да се сътвори една дърворезба обаче, е необходимо не само творчество, а и хубав материал, от който да се изработи. А за Иван Ангелов орехът и липата са най-добрите. Особено орехът.
„Той е много красив, много лек и много чист за работа. Нещата стават прекрасни. Липата се реже много лесно, но орнаментите,направени от нея, не издържат много във вековете", разкрива подробности резбарят.
Преди време пловдивчанинът получава предложение да изработи иконостас за храма в село Стряма, който да е дълъг 11м. Работата му отнема 6-7 месеца, но в нея се включват и други майстори.
„Направата на един толкова голям проект е дело не само на дърворезбари, а и на дърводелци, дървостругари и чираци, които са се посветили на това изкуство", казва той.
Най-интересното е, че за майстора това, да направи толкова мащабна дърворезба, не е единственото предизвикателство. През последните 6-7 години той е изработил още няколко иконостаса за различни православни средища в страната, както и в гръцкия град Солун.
Дванадесетметров негов иконостас краси храма в Свети Влас, но най-впечатляващ е този в Несебър, монтиран в храм „Св.Богородица”, който е дълъг цели 17 м. В своята колекция от творби има и един проскинетарий.
„Това е малък иконостас за ценна икона в дадена църква – най-старата или чудодейна такава, която служи за поклонение", обяснява той.
Дърворезбата е занимание, за което са нужни не само умения и въображение, но и сила и търпение. В тази връзка Иван с горчивина споделя, че последователи на този занаят се намират много трудно. „Сега младите нямат нерви да се занимават с толкова дълъг процес.
Все по-малко са тези, които посягат към длетото. И не че няма талантливи деца, но те се насочват към дейности, носещи им по-бързо средства за задоволяване на потребностите. И за съжаление с времето ще остават все по-малко хората, обрекли живота си на тази дейност", обобщава майсторът.
Покрай работата си с длетото, която му носи голяма радост и удовлетворение, пловдивчанинът не скрива, че има и любимо хоби, което го разтоварва от напрегнатия ден над дървото.
Свободното си време той посвещава на рок музиката като свири на китара в една група със свои приятели. Иван Ангелов определя и двете занимания като творчески, датова не е чудно, че при него те се съчетават толкова добре. Освен това и свиренето, и работата с длетото изискват еднаква сръчност.
Интересното е, че любовта му към двете изкуства идва почти едновременно, в периода на ученическите му години.
„И ако дърворезбата изисква голямо умствено напрежение, то рокът ме разтоварва и ме зарежда с енергия – пояснява още той. И добавя: – Когато става въпрос за занаяти, за мен над всичко е българското народно творчество, но когато става въпрос за рок музика, ставам подвластен на световноизвестни изпълнители и групи".
За реализацията си той пояснява: „Моите творби са с големи размери и няма как да бъдат изложени за участия в панаири на занаятите, а паната и предметите, които правя, оставям в специализирани магазини, но най-важното е, че съм отдал живота си на един прекрасен занаят, който ме дарява с огромно задоволство и ще остане във времето. Обичам всичките си творби, но тази, с която да се гордея най-много, тепърва ми предстои да направя", убеден е творецът.
