Билката се среща по тревистите места, край храсталаците и в горите на всички наши планини. За лечебни цели се използват нейните стръкове и корени.
Растението оказва противоспазматично действие; усилва секрециите на стомашните жлези и жлъчката; засилва апетита; усилва съкращенията на сърдечния мускул и увеличава белите и червените кръвни телца. Прилага се още при анемия, жълтеница и против глисти.
Народната медицина използва синята тинтява при пясък в бъбреците и пикочния мехур, туберкулоза, при виене на свят, кръвохрачене, отпадналост, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра и при онкологични заболявания.
Външно приложение: Приготвя се настойка от растението като 1 част от него се слага в 10 части силна ракия. Използва се за мазане при натъртване и гнойни рани; а под формата на лапи се прилага при циреи, рани и изгаряния. Със запарка от билката се жабури устната кухина за укрепване на венците и се прави гаргара при гърлобол.
Вътрешно приложение: Взима се 1 с.л. от билката и се слага да ври 5 минути в 500 мл вода. Приема се 4 пъти дневно по 100 мл преди хранене.
