Артишокът у нас е почти непознат, но той е използван за лекарство още от най-древни времена
Автор: проф. Христо Мермерски
Артишокът е едно от най-древните лекарствени растения. Още в Средните векове и през Възраждането той е бил използван като диуретично, жлъчегонно и антиревматично средство. Мнозина лечители са смятали, че препаратите, получени от него, могат да се използват също при сърдечни и стомашни проблеми и като възбуждащо апетита лекарство.
По времето на Екатерина ІІ лекарите го предписвали на болни от подагра и жълтеница. По данни на съвременни учени, екстрактът от него добре дренира черния дроб и бъбреците – органите, които играят ключова роля при изчистването на организма от токсични вещества. Затова е полезен да се взима при натравяния с алкалоиди, задържане на урина и водянка.
И днес артишокът е широко прилаган като средство за лечение на жълтеница, хепатит, жлъчнокаменна болест и атеросклероза. Неслучайно го наричат „растението-лекар”.
Цветната кошничка на растението и неговите листа съдържат много баластни вещества и груби целулозни влакна, което ги прави много полезни при прилагането на диети за отслабване (калориите в 100 г са по-малко от 50).
Известно е, че препаратите от него лекуват екземи и псориазис. Те се препоръчват в предоперативен и следоперативен период при пациенти, подложени на хирургична интервенция на черния дроб и бъбреците.
Артишокът съдържа много витамин А, Е, К, С, В1 и В2, а също калций, натрий, манган, фосфор, цинк, селен, мед и желязо. Лечебното му действие е обусловено от цял комплекс биологично активни съединения, влизащи в състава му. Най-важните от тях са кафеилхинните киселини (производни на кафеената киселина), флавоноидите и горчивите вещества. Особена лекарствена ценност представляват кафеилхинните киселини, които се съдържат във всички части на растението.
Една от техните производни е цинаринът, чиито безценни свойства са били известни още през 30-те години на миналото столетие. Той подобрява мозъчното кръвообращение и предотвратява развитието на атеросклерозата, като покрай това проявява изразено диуретично и жлъчегонно действие.
Но при използването му като монотерапия, дори в големи дози, терапевтичният ефект е много по-слабо изразен, отколкото при лечение с екстракт от артишок, съдържащ това вещество.
Освен това в растението се откриват много белтъчини, въглехидрати, каротин, минерални вещества, сред които най-ценни са солите на калия. Високото съдържание на инулин в меките части на артишока обуславя включването му в диетата на болни от захарен диабет, тъй като инулинът намалява захарта в кръвта. Освен това веществото спомага за повишаване броя на полезните бактерии в червата на човека.
За лечебни цели се използват листата, събрани по време на цъфтежа, както и съцветията, които се прибират скоро след разтварянето им. Корените на растението също влизат в употреба за изготвянето на целебни препарати.
Настойката от артишок, благодарение на голямото си богатство на полезни биологични компоненти – флавоноиди, инулин, витамини, дъбилни вещества, ензими и минерали, спомага за изработването на нужното количество жлъчка, благоприятства преработката на мазнините и белтъчините, предотвратява развитието на холецистит и намалява газообразуването. Тя нормализира коефициента на холестерина в кръвта, извежда от организма пикочната киселина и подобрява работата на цялата нервна система.
Сок от растението, смесен с мед, се препоръчва за жабуркания на устната кухина при стоматит, млечница и пукнатини на езика. Смята се, че растението засилва и потентността.
