Евренозово, където Вазов пие „пепси” в бистро „Славяни”

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Името Евренозово, което носи малко село, скътано между ридовете  Босненски и Звездечки на Странджа планина, звучи екзотично. Някак чуждоземско. Всъщност, смята се, че произхожда от прабългарската дмуа „верен”, която най-неочаквано няма нищо общо с верността, а ще рече… змей.

И докато се озърташ да видиш някай крилат дракон наоколо, местните жители най-услужливо ще ти обяснят, че такива митични чудовища тук няма. Просто в Странджанския край от незапомнени времена наричат „змейови къщи” старите долмени – останки от древната мегалитна култура на траките. А районът наоколо е осеян с тях. Та оттам и това странно име на селото.

Още като го наближиш откъм Звездец и вдясно от пътя едва забележима указателна стрелка посочва къде е първият. Той е и най-запазеният. Могилният насип, с който е бил затрупан от древните, още личи. Всъщност той е разровен, колкото да се разкрие долменът. Плочите му са мраморни. И тази към предверието, и затварящата прохода към основната камера очевидно са имали много добре оформени отвори, но за съжаление са оцелели само в долната си част. Но и така, макар и вече полуразрушена, къщичката на змея си е доста внушителна.

Въпреки че си стои тук вече повече от 10 века, някъде от Х-IХ в. преди Христа.
Неволно се оглеждаш и веднага забелязваш, че наоколо се извисяват още няколко обрасли с дървета полегати могили. Мястото е високо в планината с широк панорамен изглед – точно каквото са избирали старите траки за построяването на своите некрополи.

Оказва се, че това не е единствената следа от тяхното присъствие тъдява. Наблизо личи ритуален кръг от тракийско светилище. Специалистите определят, че е от най-стар тип, известен като „омфал”. Монолитът в средата му символизира въображаемия център на света или казано още с други думи ,,пъпът на света." То „омфалос” на гръцки си значи пъп. Смята се, че той е свързващото звено между вселенските равнища – подземния, земния и небесния свят. Та това е „запушалката” на канала, през който може да се мине от едното на другото ниво. Точно тук тракийските жреци са изпълнявали своите орфически ритуали. 

Вярно, минавайки от тук, днешният пътешественик едва ли ще обърне внимание на причудливото образувание – по-скоро ще го сметне за купчина пясък, струпана край пътя. Защото камъкът, който древните са използвали за пъп, очевидно е бил доста ронлив и с годините стуктурата му буквално се е разпаднала на песъчинки. Иначе като го бутнеш с пръст, разбираш, че това не е баш пясък, ами си е нещо доста твърдо.

По стъпките на траките по-късно са минали и римляните. И без много да се маят си вдигнали своя гробница в непосредствена близост с некропола на своите предшественици. Само че тя сега попада от отсрещната страна на шосето. Да се чудиш защо и евренозовци не са си спретнали там гробището.

Римската гробница е разкрита от Даниела Агре някъде през 2004 г. Измазана е била с хоросан. А архитектурата й се отличава с перфектно измайсторен полуцилиндричен свод на камерата и представителна фасада. На територията на България се срещат едва 5-6 подобни погребални съоръжения. Но за съжаление и тя е в окаян вид. Елегантният свод се е срутил в средата, потънала е в гъсти паяжини, камъните от крепидата са разхвърляни и единствено паянтовият навес от изсъхнали клонки, който й хвърля сянка, показва, че някога й е обърнато внимание от специалисти. То сянката по-скоро май е била за тях, да не ги гори жежкото странджанско слънце, пронизващо баира.

За разрушаването й естествено са набедени иманярите, но май белята е станала баш по време на разкопаването на надгробната могила и разкриването на гробницата. Няма да разберем – истината остава обществена тайна. Поне се знае по намерените две бронзови и една сребърна монета, че строителството на гробницата се датира към ІV в.
А къде е Вазов от заглавието – ще се сепне вероятно читателят. Ще стигнем и до него. Само да влезем в селото, че от вглеждане между дърветата край пътя в търсене на нови находки, се придвижваме твърде мудно към населеното място. И ето, че вече на мегдана му ни посреща той – „голямия” Иван Вазов, „опрян” на стената на бяла спретната къщурка.

Само дето не е в цял ръст, ами единствено портретът му е изрисуван като графит върху фасадата на сградата. И пред къщурката няма две липи, ами в нея са се побрали две „институции” – кметското наместничество и… селският магазин. Сянка на народния писател пази неонова реклама на „Пепси” и бистро, наречено „Славяни” – твърде неуместно като се има предвид невидимото околно тракийско „присъствие”. Но нейсе. То и магазинът не работи в ранния следобед, в който попадаме в Евренозово. И бистрото също – ако изобщо не са едно и също нещо, разбира се. Но и местните тридесетина жители са се изпокрили в жегата, та и няма кого да попитаме.

Пък и селото сякаш просто го няма. Не е като другите села, в които къщите са подредени в прави редици покрай гъста мрежа от улици. Тук дворните места се губят от погледа, тъй като са пръснати в по-ниските от мегдана терени и са някак  хаотично разпилени без никакъв ред по доловете и баирчинките на селското землище. На най-равно и централно място се извисява обаче стара запустяла сграда от времето на соца, когато Евренозово е едно от селата, в което тогава усилено се изграждаше т. нар. „Република на младостта”.

И се строяха разни измислени цехове и предприятия, които да дават поминък на заселниците в района на Странджа-Сакар. Сега в съборетината няма и помен от някакъв живот или промишленост, но пък гордо стои незаличим огромен надпис върху изчегъртаната й тухлена фасада: „Да пребъде навеки българо-съветската дружба”. Какво значение има, че нито съветите вече ги има, нито пък от другаруването ни с братушките има помен. А както е тръгнало да намалява местното население, като нищо и в красивото и тихо селце в близко бъдеще никой няма да остане.

В същото време възможности то да се съживи с туризъм – колкото искаш. И не са само змейовите къщички и полуразрушената римска гробница. Селото се явява един от изходните пунктове към местността Голямото кале, където има запазени останки от ранновизантийска крепост, а също и към Изворите на река Младежка. Това място е прочуто с лековитите си басейни с вода, която цери ревматизъм и всякакви ставни заболявания.

Така че покрай историческо-археологическия поход, човек може да си спретне и един балнеоложки туризъм. Че и спелеоложки на всичкото отгоре, тъй като карстовия терен, откъдето извира реката, изобилства от цяла върволица с близо 20 пещери. Някои от които са били населени в праисторическо време. Днешните хомо сапиенси пък могат да намерят в тях благодатна прохлада в летните горещини. Стига да не се стряскат от прилепите, които ги обитават. И от змейовете, разбира се.


В категории: Горещи новини , Пътеводител