Всеки носи своя кръст, но можем да направим така, че той да е по-лек – вярва една жена от Видин, победила болестта
Напоследък често се говори за коварната множествена склероза. Тя не подминава и Динка Георгиева от Видин. Но жената успява да се изправи на крака и да намери начин да живее с тази диагноза като нормален човек.
Тя никога няма да забрави датата 17 май 1988 г. Тогава е на 30 години. Внезапно пред едното й око се появява странна мъглявина. Обръща се към очен лекар, но той я пренасочва към невролог. След няколко дни той й поставя диагноза множествена склероза.
Динка изпада в пълно отчаяние. Започва с ужас да пресмята месеците и годините, след които смята, че ще седне в инвалидната количка. Кризите не закъсняват и се редуват през 3 до 5 месеца.
Най-тежката настъпва в края на 1989 г. Тогава тя е съпътствана от двойно виждане, гарнирано със загуба на равновесие. Видинчанката постъпва на лечение за един месец в Медицинска академия. Там й правят всякакви изследвания, включително и лумбална пункция, което окончателно потвърждава страшната диагноза.
Раздялата с близките я кара да размисли за емоционалното си състояние и тя се фокусира не върху това какво я чака след години, а върху настоящото си състояние. След което твърдо решава да се бори.
По цели дни се опитва да си представи какво се случва в тялото й. А вечер си ляга с мисълта за някаква невидима сила, която изтласква болестта от него. Сутрин става и започва 5-10-минутна гимнастика. И така до следващата криза, която настъпва чак след 3 години. Месецът е февруари и Тинка получава изтръпване на краката, което преминава от поредната доза предписан й медикамент.
През есента на 2000 г. идва и следващата криза, придружена отново с изтръпване на краката. По това време тя попада на една статия с интересен метод за лечение. Веднага преминава на вегетарианска храна, а след месец – на плодова диета с билкови чайове, мед и лимон.
Поредната криза, която я връхлита, преминава само за няколко дни без хапчета – само с масаж и с диета. По това време Динка изчита доста книги за правилния начин на хранене и за лечебния глад. След което осъзнава, че човек е сътворен така, че може сам да се бори с болестите, стига да даде възможност на организма си за това.
Днес жената споделя: „Не се замисляме, че с храната превръщаме стомаха си в помийна яма, като товарим всичките си вътрешни органи. Ако помогнем при изхвърлянето на токсините, организмът ни ще успее да се пребори с болестите. Опитвам се поне два пъти в годината да погладувам по 5 дни и още 5 – със захранване. Правя упражнения (дори на очите), йога. През лятото карам велосипед. Мога спокойно да извървя и 10 километра без да се уморявам. За последен път съм вземала медикаменти преди повече от 10 години, а последната ми криза бе от година по-рано“.
След един преглед при очен лекар тя споделя с него, че е с диагноза множествена склероза. Специалистът й казва, че изменението, което е останало при нея, е минимално и може да се срещне дори и при здрави хора.
И така Тинка живее с коварното заболяване вече повече от 25 години. Работи, плете, шие гоблени... И пълноценно се радва на вече порасналите си дъщери и на съпруга си, който е до нея през цялото време.
На болните от множествена склероза тя не спира да повтаря: „Мили хора, от вас зависи дали ще живеете и как. Всеки носи своя кръст. Направете така, че той да бъде по-лек“.
Aз също имам МС от 1985год.Лекарства съм вземала само докато бях в болница.Предимно системи.За в къщи ми изписзха кортикостероиди таблетки по схема.Аз прочетох доста неща за тях и категорично спрях да ги пия.Страшни странични ефекти имат.Вземах само витамини и се чувствам добре.
