Селцето Бъзовец разкрива омайни красоти, достижими за туриста в рамките на ден
Автор: Илияна Христова
Първият ми допир с Бъзовец е буквален. Влакът спира, скачам от вратата, падам в храсти от бъз. Кондукторът ме гледа смаяно, казва, че от другата страна на вагона има перон. Сериозно? Влакът отминава, перон няма. Вместо него е положена тясна дървена греда. Но за пътниците безспорно е по-удобно – бъз няма.
Намираме се в Бъзовец – махаличка в Тревненския Балкан, на 13 км южно от Плачковци, малко под билото на Стара планина, в центъра на жп линията Русе-Кърджали. Надморската височина е 820 метра.
Трудно ще откриете това селище в уикипедия - фигурира единствено като “жп спирка”. Това е несправедливо, тъй като малкото къщи са добре поддържани, показват присъствие на живот. Няколко нови гроба по стръмния скат показват, че има хора, които държат да бъдат погребвани там.
Географският център на България е някъде в местността Узана, но Бъзовец, малко по на изток, също е своеобразен център. От тук минава пътят към връх Българка и едноименния резерват, малко по на юг е връх Кръстец, пресечен от международното туристическо трасе Ком-Емине. Но неопитният планинар може да бъде объркан.
В туристическите проспекти са описани няколко екопътеки край Бъзовец. На място обаче се оказва, че те покриват изцяло или част от стари маршрути. На жп спирка Бъзовец туристът търси екопътеката, но намира информация за други пътища.
Подобно е положението на много места в България. Набързо стъкмени по европейски проекти екопътеки дублират или покриват стари, които не носят прозвището “еко”. Но старите не са по-лоши.
Често информацията, разпространявана за особеностите на трасетата, не е вярна. Личи, че е писана от човек, който не е стъпвал тук. Така например за една от екопътеките край Бъзовец пише: “достига параклис след стръмно изкачване”. Предназначението на тази информация очевидно не е за човек, а за мравка.
Параклисът е точно над гарата, до него се стига за пет минути, “стръмното изкачване” всъщност е по-леко от катеренето на които и да е стълби в жилищен блок. Има и асфалтов път.
Но да се съсредоточим върху приятните моменти. Бъзовец ги заслужава.
Най-напред тръгваме на юг от жп гарата, първата ни спирка е споменатият параклис. Казва се “Св. София, Вяра, Надежда и Любов”. Край него е изградена хубава детска площадка, има чешма, също и заслон с маса за гощавки.
Личи, че местните се събират тук. Сложена е симпатична бележка: “Моля, не оставяйте чешмата пусната. Дебитът е малък, жителите на селото остават без вода”. Гледката е прекрасна, пред очите на туриста се разкриват гънки от сърцето на Стара планина.
Вървим нагоре и на юг, целта е Кръстец (връх, а и едноименна жп гара под него). Пътят в началото е асфалтов, лесен, но труден е климатът – горещо на слънце, мразовито под дървесните корони.
Маршрутът съчетава и двете. В един момент изцяло се навлиза в широколистна гора, бръснещ студен вятър и неочаквано хладни сенки са най-големият неприятел за туриста.
Двадесетина минути след началото има пейка. Следва изкачване, горе е втори параклис – “Св. Иван Рилски”. Кръстец вече е близо, както и заслонът “Царски кладенец”. Гледките, няма нужда да се споменава, са впечатляващи. Изградени са пейки.
Вторият маршрут от Бъзовец тръгва пак от жп спирката, но в обратна посока – на север. Гони върха, на който е кръстено селището, после свърва на запад и стига до природния феномен Стената.
Началото на тази екопътека е съпроводено с малко нерви. Маркировката е сложена на стълб пред своеобразно селско кръстовище, не е ясно надолу към къщите ли трябва да се върви, или нагоре към гората. Верен е вторият вариант.
Горската пътека е доста по-стръмна от тази при споменатия в началото параклис, но кой да ти каже… Все пак е преодолима. В края й е поляна с пейки. Указателните табели са добри. Почват да се забелязват пейзажи.
Следва равен коларски път, все под широколистни корони. Хладно е, спокойно, макар да не сме в гори тилилейски, човек се чувства гост тук. Което е прекрасно.
Половин час след началото (бавно ходене) се стига до първото огледно място. Това е тераса, разположена върху склон, от който се разкрива меката красота на Тревненския Балкан – полегати гори, кротки поляни, пръснати махали като мъниста.
Да, тази част от Централна Стара планина е различна. На запад към Габрово, или още по-нататък към Троян, Балканът е назъбен, остър, суров. Там е хладното, тук е топлото сърце на Стара планина.
За посетителите е изградена беседка. А след още малко път се стига и до Стената. Тук вече гледката е поразяваща. Присядаш на пейка до ръба, а къщички, животни, хора се реят до левия ти крак. Бук, дъб, светли широколистни гори, смесени с тъмен бор, височини, котловини се реят до десния. Погледът стига много на север.
Връщането е лесно. И двата маршрута от Бъзовец могат да се преминат в двете посоки в рамките на ден, със задължителните почивки и съзерцания. Е, Балканът тук невинаги е гостоприемен.
Срещаме човек, който казва, че край Плачковци е чул да вие вълк. Други разправят, че зимата на гара Кръстец мечка слизала да рови в контейнерите.
Тъй де, тия горски пътеки не са предназначени само за хора.
