Вампирите на българския преход

Автор: Стефан Солаков

Чудо невиждано! Българският Индиана Джоунс призна обществената тайна, че нашите археолози съзнателно създават сензации и медиен шум, за да привличат държавни субсидии, подпомагащи техните разкопки. След многобройните мощи на светци от цялата планета, избрали именно България, за да положат тленните си останки, заваляха най-екзотични находки, които стреснаха не само българските, но и световните медии. Пръстени-убийци, вълшебни лампи  (засега липсва само тази на Аладин), посмъртни монети на подземния бог Харон, всевъзможни маски на почти всички по-известни владетели от далечното минало, екзекутирани еретици...

Фантазията на нашенските „гробокопачи“ (да ме извинят археолозите) се вихреше на пълни обороти. Върхът на сладоледа са вампирите, които изскачат на цели серии, подобно на мишените във военните стрелбища.

Созопол беше пръв, след него Перперикон и Несебър – задават се нови сензации, умело внушавани от спекулантите с българската история. Професор Николай Овчаров си призна, че той и неговите колеги все по-силно бият тъпана с единствената цел да събудят бездушните чиновници, от които зависи развързването на държавната кесия.
Може и да е прав, но ако се замислим по-сериозно, веднага ще усетим голямата прилика между манипулативния шум на археолозите и политическата реклама на партийните и държавни структури в днешна България.

Нека почнем с президента на републиката Росен Плевнелиев. През последните седмици той е изключително активен в усилията си да... охули страната, в която от дребен строителен предприемач със съмнителна практика, бе издигнат до най-високия пост на държавата.

След като партията, която го настани почти насила в президентското кресло на „Дондуков“ 2, се провали като управляваща конструкция, Плевнелиев реши да се бори самостоятелно за политическото си оцеляване. За голямо съжаление върши го по най-нескопосания начин като раздава наляво и на дясно напълно безумни оценки за актуалната обстановка у нас и в чужбина. За да замаже очите на обществото относно опасното равнище на некомпетентност, на което е стъпил държавният ни глава, Плевнелиев сега се е заел с амбициозната задача да организира серия от обществени дискусии за бъдещето на българската държава.

Още при първия опит удари на камък – при дебатите за пазарната икономика гражданите и държавата се срещнаха и... не се познаха! Дълбоката пропаст между управляващите олигарси и „красивите умове“ на мизерстващото общество е най-подтискащото доказателство за политическата и икономическа безизходица, която бавно, но сигурно доубива агонизиращия народ на България.
Политическите вампири, които ненаситно пият от кръвта на българската нация, са навсякъде. Напоследък тяхното любимо занимание е да създават най-различни граждански и политически организации.

Жаждата за власт е водещият принцип на всяко публично бръщолевене на новите кандидати за обществена и политическа слава. Най-активни в това отношение са напълно провалилите се управници от екипа на Бойко Борисов и особено онези, които като плъхове избягаха от потъващия кораб на партия ГЕРБ.

Мирослав Найденов, прочутият палячо в кабинета на бате Бойко, който се умилкваше като разгонен котарак около ботушите на фюрера, днес излива кофи с помия върху своя довчерашен благодетел и заплашва останалите аверчета от западащата формация на ГЕРБ със „съкрушителен“ политически контраудар, наречен БАСТА и събиращ около себе се всички изритани от Борисов лапачи от предишната държавна кьорсофра.
Изритани, но не и приковани с необходимото желязо за борба срещу вампирясването на политическите трупове. И ето, че те отново се появяват в общественото пространство и като истински зомби пак протягат ръце към властта и парите на издънената отвсякъде българска държава.

И докато Миро Найденов засега е в ролята на каещия се грешник и на комичния блуден син, охулващ своя политически баща, на хоризонта изгря най-новият „обединител на нацията“ в лицето на бившия телевизионен водещ Николай Бареков.
Освен медицински, случаят е и крещящ пример за политическо мошеничество. Ники Дудука, известен най-вече като сладострастен кючекчия из пловдивските кръчми, изпълзя като медийна въшка върху челото на нещастната ни журналистическа гилдия и извърши „чудеса“ от отвратителни превъплъщения пред олтара на своите финансови господари.

Без всякакъв свян той лижеше ботушите на фюрера Борисов, докато не получи поредната си поръчка и тръгна да се изявява като най-новия Христос в историята на лудналото от подобни мошеници българско население. Като истински древен герой той призова на дуел Борисов и Станишев и обеща да ги прикове като безполезни насекоми върху кръста на общественото презрение.

Това добре, но като всяко селяндурско изпълнение и тук лъснаха голите задни части на кючекчията от Филибето. Много трудно ще е да ни обясни как така напусна всички ръководни постове в телевизията, в която се подвизаваше досега, а нейните оператори, юристи и цялата скъпа техника го следват като военен обоз по време на словоблудстването му из областните центрове на България.
Уж не искал да става политик, но след няколко месеца щял да предложи политически проект?! Виждал се само като посредник между властта и обществото, но по-късно щял да помисли и евентуално да се занимава с политическа дейност.

Типична арогантност и провинциална простащина, характерни за подобни уродливи създания, които напоследък наводниха като скакалци публичното и политическото пространство на нещастното ни отечество.
На всичко отгоре Дудука е и идеен апаш, опитващ се да открадне редица постановки в обществената програма за развитие на България, създадена от „Националния фронт за спасение на България“.

Този негодник си присвоява безцеремонно стратегиите на утвърдени вече политически организации и обещава на малцината наивници, които се ловят на пропагандната му въдица, че с мръсните пари на банката, която се опитва да ни го пробута като политически субект, ще сбъдне мечтите на бедните и неоправдани българи.

Трай коньо за зелена трева, е казал мъдрият ни народ. Явления като Бареков, Миро Найденов, Безуханова, Кунева и останалите „реформатори“, а може би деформатори на съвременна България, са политически еднодневки, които ще веселят известно време дежурните сеирджии от нашето всекидневие, но бързо ще изчезнат от националния небосклон, когато дойде времето за истински радикални промени на прогнилата обществена система.

Подобно на археологическите вампири и те ще бъдат забравени и окончателно захвърлени в килера на политическата ни история, където вече прашясват много по-изтъкнати „величия“ от близкото минало.

В категории: Коментари , Горещи новини