Червенобрежкото село Реселец отново се превърна в столица на редкия зеленчук, който тук се отглежда от незапомнени времена
Автор: Огнян Марков
В своята многовековна история българите са сътворили и запазили множество обичаи и традиции, свързани с бита, с религиозните вярвания, включително и стародавните, езическите, генетично закодирани във всеки от нас. Успоредно с това празнично-обредната система на нашия народ непрекъснато се обогатява от нови идеи за празници, възникващи на регионално ниво и свързани отново с бита и икономическия интерес на местното население.
Така в село Реселец, община Червен бряг, в средата на септември вече за пета поредна година се отбеляза единственият в страната Празник на... водния лук. И това не е случайно – реселешкият воден лук е известен в цялата страна със своето уникално лечебно въздействие върху сърцето и артериите, както и с традиционното всъщност за всички видове лук общоукрепващо имунната система действие. Дори и най-възрастните местни жители нямат идея откога техните предци отглеждат този зеленчук по тези земи, но се знае, че това е било основният поминък на поколения наред от незапомнени времена.
Реселчани твърдят, че такъв като техния воден лук не расте никъде другаде в България. В него няма типичната за вида лютивина и дори минава за сладък, досущ като ябълка. Смята се, че разковничето за тези негови безценни кулинарни достойнства се крие в качествата на тукашния чернозем, а може би и в изключително чистия реселешки въздух.
Безспорно хората, непознаващи добре българската традиция и народопсихология, биха се отнесли с известно пренебрежение към фестивали от този род, причислявайки ги към онези, също така странно изглеждащи светли дати – вече от световния календар, в който съществува дори Ден на блондинката. Но в отбелязвания от този род има и нещо много по-дълбоко, което обаче обикновено се изплъзва от погледа на обикновения наблюдател.
Празнично-обредната система, независимо дали корените й са в дълбокото минало, или е продукт на съвремието, е най-доброто свидетелство за безсмъртието и неунищожимостта на народа. Чрез празника общността прави заедно крачка напред, той отменя, макар и временно, йерархичните и възрастовите ограничения, отмята настрана ежедневните грижи и точно в това е неговото голямо значение за уравновесяване на нацията и нейното духовно обогатяване.
Реселец е село в Северна България. То се намира в плевенската община Червен бряг. В миналото днешната столица на водния лук е бил голям средновековен град-крепост и важен административен център за средновековна България.
На около километър от населеното място се извисява уникалният природен феномен „Калето“. Искър също предлага чудесни възможности за воден туризъм, риболов, плаж и разнообразен отдих сред природата. Тук, на река Ръчене, природата е създала един от най-дългите каньони у нас, който, макар и не така впечатляващ като Искърския пролом, също е привлекателен туристически обект.
А празникът, като всяко събитие от този род, премина с много настроение, с песни, танци, различни игри и – разбира се – с демонстрация под всякаква форма на реселешкия лук, като дори украсата бе изработена грижливо от него. А тъй като традициите за отглеждането на тази култура в с. Реселец датират от много години, местните хора са отлично запознати с неговите свойства и твърдят дори, че може успешно да замести и виаграта.
Фестивалът включва конкурс за най-добре приготвен лучник, както и състезание за най-дългия сплит лук, оформен от сръчните ръце на жените от селото, както и много други прояви, свързани със симпатичния зеленчук и предназначени да го представят в най-добрата му светлина пред гостите на празника. Без да ги просълзят, разбира се, или поне ако се появят сълзи в очите, то те да са от радост.
И тази година домакините се постараха да създадат добро настроение на своите гости, пристигнали тук от различни краища на страната, та дори и от чужбина, като градуса му повдигнаха автентичните хора на червенобрежкия клуб „Хайде на хорото”, невероятните изпълнения на трио „Феникс” от НЧ „Н. Й. Вапцаров” - Червен бряг и песните на местната група „Росна китка” и други гласовити реселешки певици.
Още по-емоционално бе надсвирването между оркестър и две духови музики – Койнарската и тази на гостите от Културно-художественото дружество към Центъра за култура в Димитровград, Западните покрайнини. Оттам в столицата на водния лук специално за феста пристигнаха над 40 изпълнители, които завладяха сърцата на публиката със своите песни и танци.
В рамките на празника бе уредена и кулинарна изложба-конкурс за ястия с воден лук. Приготвени по традиционни рецепти, разнообразните по вид лучници привлякоха и впечатлиха всички гости и бяха оценявани от тричленно жури.
Водният лук (Crinum thaianum), известен още и като бял лук, се нарича така, защото се отглежда във вода. Той е обагрен в три основни цвята – жълт, червен и бял. В световен мащаб около 88 % от реколтата на лук е с жълт цвят, около 7 % се пада на червения лук и само 5 % е делът на белия лук.
Това растение прави големи листа с дължина от 60 см до 150 см и от 0,8 см до 2 cм широки. След достигане на повърхността, листата продължават да растат хоризонтално във водата. Но тъй като са доста дебели, рибите рядко ги закачат. Размножава се посредством дъщерни издънки.
