Унищожени старини от времето на траките до Средновековието намериха място в новия археологически парк край миньорското градче
Автор: Камен Колев
Археологически парк, който обхваща реплики и макети на открити, но вече несъществуващи архитектурни паметници, отскоро посреща туристи край Раднево, Старозагорско. Атракцията е уникална у нас, защото никъде другаде няма подобен парк, дал живот на разкрити, но отдавна унищожени находки, казват екскурзоводите.
Древният град заема площ от 13 дка, а археологията обхваща период от бронзовата епоха 2000 г. пр.Хр. до Средновековието. Входът на комплекса е ранновизантийска крепост с двойка правоъгълни вратни кули (снимка 1). Тя е била разкрита в м. Хисарлъка край с. Полски Градец. Обградена е от двете кули, дебели 1,60 м. Според начина, по който е била изградена крепостта, специалистите са я датирали около V-VI в.
Паркът дава нов живот и на раннохристиянските базилики край с. Полски Градец. Едната е трикорабна, едноапсидна сграда без притвор. До нас са достигнали оскъдни останки, които обаче дават възможност за реконструиране на цялостния й план. От апсидата е запазена малка част, която обаче подсказва на специалистите, че цялата базилика е била дълга 17 м.
Архитектурният тип, строителната техника, археологическата среда и намерените материали и монети отнасят изграждането на сградата към втората половина на IV век. Втората базилика е трикорабна, като запазва размерите и плановото решение на стария храм. При градежа на стъпалата са използвани дялани камъни.
Храмът е доживял до средата на V век, след което е бил изоставен завинаги. Намерени са над 80 монети, най-късните от които се отнасят към управлението на Валентиниан III (425-455). Това кара специалистите да смятат, че втората базилика е съществувала около средата на V век. След нейното изоставяне и вероятно разрушаване е възникнал западният некропол, който е бил използван в продължение на около 10-20 години, след което и той е изоставен завинаги.
В парка е издигната реплика и на стражева кула, която в римската епоха се е намирала в комплексна стопанска сграда. Била е открита в м. Гарагашкин чаир на 2,5 км северно от с. Помощник. В сградата с обща площ 375 кв. м, е имало 5 помещения, групирани около вътрешен двор. Намерените 24 монети подсказват на учените, че тя е функционирала в рамките на IV в. сл. Хр.
Вътрешните размери на стражевата кула са 4,30х4,0 м. Стените й са с дебелина 1,60 м. Подобни кули не са рядкост в районите край Дунава, но е единствената от подобен тип, открита толкова навътре в крайстоличната зона на империята. В новия Археологически парк има богати находки от погребения и човешки жертвоприношения.
Зидан гроб от римската епоха е сред експонатите в новооткрития археологически парк. Могилката, в която е имало богати гробни дарове, е била намерена край с. Медникарово, на 15 км източно от град Гълъбово. Погребението е извършено чрез изгаряне на трупа на място, а кладата е била издигната върху тухлената камера.
В гробната камера са били намерени недогорели кости, чифт златни обеци, фрагменти от две сребърни, бронзова и желязна гривна, сребърен пръстен, костни игли за коса и бронзова монета. В североизточния ъгъл на камерата е поставено гърне, похлупено с малка глинена паничка.
Намерената ценна бронзова монета на император Антоний Пий (138-161), сечена във Филипопол, отнася гроба към средата на II век. Друга ценна находка е пръстенът на Теодора, вероятно представителка на местната провинциална поземлена аристокрация.
Край Раднево е пресъздадена и яма с човешки останки (снимка 2), които са били намерени в м. Сеилището около с. Полски Градец в района на енергийния комплекс „Марица-Изток”. Там са били открити няколко ями, като една от тях е забележителна – датира от VI-V в. пр. Хр. В нея е имало кости от долни крайници и черепи на 6 души от различен пол и на различна възраст. Частите от скелетите са били пръснати из цялата яма, а по много от костите има следи от нарези.
Такива случаи са регистрирани и в множество тракийски некрополи от 1 хил. пр .Хр.: Преобладаващата част от тях вероятно може да бъде обяснена чрез практикуването на ре-инхумация, но в случая може да се говори и за извършване на човешки жертвоприношения в Тракия. Друга реплика е на надгробната „Черньова могила”, открита в землището на несъществуващото вече с. Голяма Детелина. Могилата е била висока около 3 м, а погребението в нея е било извършено чрез трупополагане по гръб със свити в коленете крака, паднали на дясно и спуснати отстрани ръце.
По долните крайници на скелета са били открити следи от червена охра. Над гробницата е имало дървено съоръжение, облицовано с кожа, прикована със сребърни гвоздейчета.
Друга находка е надгробната Голяма могила, намерена край с. Овчарци. Първоначално е проучвана през 1986 г., когато са открити 55 гроба от средновековната епоха и 17 гроба от раннобронзовата епоха. В един от гробовете, който датира от бронзовата епоха, е намерен ритуално разчленен скелет на възрастна жена. Намереният керамичен съд е работен на колело и няма аналог на Балканите.
В парка край Раднево е пресъздадено и човешко жертвоприношение от къснобронзовата епоха, останки от които са били намерени в м. Кумсала на 800 м северозападно от с. Гледачево. Били са проучени 100 ями от светилището. В една от гробниците е бил намерен скелет на 16-годишно момиче, погребано в необичайна поза - на колене с лице към земята. Дясната й длан обхваща дясното рамо, а лявата длан и ходилото на десния крак липсват. Върху тила е бил открит голям камък, с който жената вероятно е била убита, като предварително е натикана в гробната яма. Тялото е покрито с дарове, включително и антропоморфен каменен идол, което подчертава смисъла на извършеното ритуално човешко жертвоприношение.
Откритата фрагментирана керамика датира от V- IV в. пр. Хр. Сведенията на античните автори не оставят съмнение, че траките са извършвали ритуални убийства, свързани с хтонични култове. Идеята на тези жертвоприношения е била да се осуети естественият природен кръговрат, или пък са били прилагани при различни лечебно-магически практики. В парка с макети са пресъздадени още два масови гроба с железни земеделски сечива и с инвентар от златни накити и сребърни украшения за колан. Вторият гроб, разкрит в с. Гледачево, е много интересен, тъй като откритите гарнитури за колан имат аналози единствено в с. Врап, Албания, и се свързват с Куберовите българи.
Художественият стил ги доближава до средноаварския период. Изключителен интерес представлява накит, носен на шията, който има само един аналог досега и той е бил открит в гроба на Кан Кубрат в с. Малая Перешчепина. Археологическият парк „Нов живот за миналото на Раднево” бе построен по проект, финансиран от ОП „Регионално развитие” на стойност 4, 04 млн. лв, от които 3,15 млн. се отпускат безвъзмездно. Той бе открит това лято със светлинно шоу „Звук и светлина”. Цената на билета за посетители е 7 лева. В момента се разработва програма за атракциони и исторически възстановки.
