Как един добруджанец преборил нелечимия гломерунефрит
Проф. Христо Мермерски и предаването на телевизия СКАТ „Нашата храна – нашето лекарство“ поставят началото на нов етап в усилията си да помагат на хората със здравословни проблеми, които са решили да се доверят на силата на изпитаните средства от природната медицина. Сега лечението с билки ще бъде наблюдавано от квалифицирани лекари, които ще установяват ефекта от използването на различните рецепти, проследявайки изследванията на пациентите, които прилагат това лечение. По молба на зрители на предаването и наши читатели, препечатваме отново разказа за един добруджанец, който успява да се изцери от смятано за нелечимо бъбречно заболяване.
Добруджанецът Костадин Димитров от Каварна с неговото невероятно излекуване от смятано за нелечимо заболяване, може спокойно да се нарече феномен. И до ден днешен никой медик, с който се е срещал, не може да повярва, че той е успял напълно и завинаги да заличи диагнозата си пиелонефрит, който при него се е усложнил до хроничен гломерунефрит. По мнение на специалистите той води до неизбежното настъпване на фатална бъбречна недостатъчност, изискваща доживотно хемодиализно лечение.
Патилата на Костадин започват във времената, когато още е ученик. В един момент започва да чувства гадене, да се уморява бързо и да не му достига въздух. Отива на лекар, който му казва, че има проблеми с дихателните пътища. Медикът му назначава лекарства, а за високата температура му препоръчва да пие повече течности. 17-годишният юноша стриктно изпълнява рецептата и следва указанията на доктора, но състоянието му не се подобрява. Дори става още по-критично.
След няколко дена, през една нощ Костадин се събужда, защото усеща, че се задушава. Едвам достига до спешното отделение и на прага му губи съзнание. Свестява се в едно болнично легло, но след няколко инжекции го изпращат да си ходи по живо, по здраво, успокоявайки го, че нищо му няма.
На другия ден той отива на училище, но едвам изкарва часовете. Класната му ръководителка го праща да отиде на друг лекар. След прегледа докторът настоява момчето веднага да постъпи в болница. Костадин е отекъл, все едно по цялото тяло е ожилен от пчели. Чак очите му се затварят от отоците. В лечебното заведение му забраняват да яде каквото и да било. Диетата му включва само изяждането на по една ябълка сутрин, обед и вечер. Не му дават дори да пие вода. Устата му пресъхва, получава халюцинации и чувства, че сякаш умира. Родителите му идват на свиждане и го преместват в болницата в Добрич.
Там Костадин престоява близо шест месеца – от октомври 1961 г. до април 1962 г., за което време му поставят общо 1086 инжекции – предимно пеницилин и стрептомицин. Диагнозата, която му поставят, е пиелонефрит. Отново е задължен да спазва строга диета, но един ден се изкушава да хапне малко боб. Състоянието му се влошава и лекарите му казват, че вече е развил гломерунефрит. Прогнозата е повече от неблагоприятна – казват му, че ще стигне до хемодиализа и че трябва да се примири, че няма да се задоми и да има деца. Докторите вдигат безпомощно ръце и признават, че повече нищо не могат да направят за него. И го изпращат на санаториум в Горна баня. Водата там била полезна за бъбреците…
Отивайки веднъж да се топне в минералната вода, го забелязва един много възрастен мъж, който се оказва бивш полковник. Той го разпитва защо е така унил и юношата му споделя неволите си. Старецът се разсмива и изненадващо заявява, че заболяването му изобщо не е сериозно и е лесно лечимо. Като се върнеш във вашия край, казва му той, ще намериш някой шипков храст, но да е в гората – далече от пътища и прахоляци. Ще извадиш корените му и ще вариш 250 г от тях в 4 литра вода, докато течността остане наполовина. Ще пиеш сутрин, обед и вечер по 150-200 мл от отварата половин час преди ядене. А останалите корени, ако си извадил повече, ще съхраняваш в найлонова торбичка на тъмно – те не трябва да бъдат излагани на слънчева светлина.
Костадин обаче не хваща вяра на дядото и като се прибира у дома си пробва да се лекува с най-различни други билки, но така и нищо не му помага. Тогава се сетил за казаното от непознатия възрастен мъж и отива в гората. Изпълнява точно указанията му. Изважда си корени от шипка, измива ги добре и ги вари. Пие отварата, както му е казано, и допълнително на ден изпива сока на два лимона, като изяжда и кората им, след като я измива добре преди това. След месец отива на контролен преглед.
Оказва се, че високата стойност на албумина в кръвта му е спаднала. Докторът се смайва и решава, че е станала грешка при лабораторните изследвания, но и повторението им пак показва същите стойности. След още 3 месеца албуминът му влиза напълно в норма и повече никога не се показва. Медиците са категорични, че при неговото заболяване това е невъзможно. Но е факт. И то до ден днешен, когато самият добруджанец вече е човек на възраст.
Заплахите на докторите така и не се сбъдват. Зловещото заболяване завинаги изчезва от живота му. Той създава семейство, раждат му се две деца, а днес се гордее и с двама внуци. И не пропуска ден, в който мислено да не благославя стареца, който с простия си съвет му е донесъл избавление.
