Не мислете, че нарочно четете за интернет свалячки и влюбване в последните издания на тази рубрика. Сякаш това наистина е мода в последно време и почти всички са се юрнали да пишат за любовта в интернет. Както през първата половина на 80- те години на миналия век беше модерно течението „любовта в Космоса”.
За разлика от всичко, което сте прочели досега, тук адресът е роден, български – „златният” Калин Терзийски издаде чисто новия си роман „Любовта на 45-годишния мъж”. Да, аналогията със сборника му „Любовта на 35-годишната жена” е очевидна, с тази разлика, че тук няма разкази, а отделни части от живота, обединени от общата фабула – артист на свободна практика, на горепосочената възраст, се влюбва в двадесет и няколко годишно момиче. По интернет, в социалната мрежа „Фейсбук”, пламенно и отчаяно, както го могат мъжете на такава възраст.
История на пръв поглед страшно банална, ако използвате интернет, сами сте ставали свидетели на стотици такива, които се случват ежедневно. Особеното тук е трудноподражаемият стил на Терзийски.
Разказ, умело балансиращ на ръба на истеричните страхове на 45-годишния главен герой (самият автор е на 43), фейсбук сесиите му с обекта на неговата любов и фиктивна „историческа” линия на неговия живот.
Не зная дали книгата е умишлено озаглавена така заради нарочната нейна насоченост към точно тази възрастова мъжка група, но разсъжденията в нея за силната особеност на влюбването на тези години са наистина в десятката. Както и тези, по принцип за любовта, отношението на лицемерното общество към нея, табутата, наложени от най-ранна детска възраст и... всичко, което има пряко отношение към живия, искрящ и неповторим живот.
За да прочетете тази книга, трябва да се въоръжите с доста голяма доза търпение. Предишната му „Войник” беше дори с доста по-тежък изказ, но кой-знае защо, в сравнение с тази би ви се сторила доста по-лесносмилаема. Макар и пак пълна с любимите образи от неговия живот и свят – влюбване, разлюбване, живот, смърт, приятелство, съмнения, страсти, християнство, безсмъртни души, съзерцание...
„Любовта на 45-годишния мъж” би могла да е два пъти по-малко по обем (лично мнение), без да ощети ни най-малко своите читатели и без Калин да изгуби и прашинка от славата и уважението, които несъмнено заслужава, дори и само заради упоритата идея да покаже на фaлшивите моралисти у нас (с каквито продължава да е бъкано, без значение, че живеем през 2013 година, а не през 1954 година например), че няма никакво значение на колко години е човек, защото „на любовта всички възрасти са покорни”.
И понеже в произведението той много държи да се знае за 45-те лета на героя Антон К., като че ли щеше да е по-прибрано и бързо за четене, ако интернет разговорите между него и въпросната млада хубавица Д. бяха съкратени повече.
Но кой знае, може би именно затова авторът е бил толкова разточителен в тези описания и в разсъжденията и почти постоянните повторения колко е красив обектът на неговите най-нежни 45-годишни чувства.
Някои пасажи от книгата обаче са като перфектно наточени кинжали. Влизат веднага в сърцето. Особено ако сте читател на такава възраст.
