Интересувам се от повече подробности за болестта гонартроза.
Отдавна страдам от нея и понякога болките в коленете са непоносими.
Милчо Симеонов,
София
Гонартрозата е хронично ставно заболяване, при което се уврежда ставният хрущял. Възпалението на околоставните тъкани е вторично. Настъпват промени в ставния хрущял и в костите, изграждащи съответната става, както и в меките й тъкани. Най-често в клиничната практика тези промени се установяват в коленните стави, които именно са известни под диагнозата гонартроза.
Най-често се засягат жени около 50-годишна възраст, обикновено с наднормено тегло и нерядко с разширени вени на долните крайници. Причинна роля имат и възпалителните и обменни ставни заболявания, засягащи тези стави, както и продължително практикувани спортове и физически труд, свързан с натоварване на колената.
Главният симптом при гонартрозата е болката при механично натоварване. Тя се провокира или усилва при продължително стоене прав, при ходене, при слизане по стълби, при преминаване от седнало в право положение и т.н. Нерядко болките затрудняват ходенето, а при тежки форми и в напреднал стадий то е невъзможно.
Нерядко болните имат чувство за нестабилност на коляното. Характерен симптом е и сковаността в засегнатата колянна става. Тя е краткотрайна и отзвучава след раздвижване. Нерядко са налице нейното подуване и деформиране. В повечето случаи няма прояви на възпаление.
При активирана гонартроза може да се получи ставен излив. Той е последица от възпаление на ставните обвивки. Коляното става по-топло и болезнено. Понякога в подколянната ямка се опипва киста, комуникираща със ставата.
Характерно оплакване на това заболяване е сковаността при събуждане сутрин и след периоди на обездвижване през деня. Тя обикновено е с продължителност до 15 минути. Върху оплакванията на болните оказва влияние и промяната на времето. При появата на насрещен студен и влажен фронт болката в коляното се засилва до степен да затрудни движението на болния.
Други усложнения при гонартрозата са увредените ставни повърхности, мускулен спазъм, уплътняване на ставната капсула и образуване на вътреставни тела (ставни мишки).
Целта на лечението е да се облекчи болката и дискомфорта на болните, да се повиши подвижността в засегнатите стави, както и да се предотврати прогресирането на заболяването. При активирана гонартроза следва да се преодолее и възникналото възпаление. Общите мерки включват почивка, коригиране на факторите, които водят до абнормно натоварване на ставите и ползване на помощни средства, между които и завещаните от бабите ни вълнени наколенки.
Медикаментозното лечение се извършва с няколко групи лекарства. Това са аналгетици – болкоуспокояващи при болни с умерена болка, без клинични прояви на възпаление. Както и нестероидни противовъзпалителни средства. Тe съчетават своя противоболков с противовъзпалителен ефект, без да повлияват хода на болестта. Така че не се поддавайте на примамливите реклами. Освен това имат много нежелани реакции – най-опасните са стомашни и чревни кръвоизливи, затова се предпочита локалната им употреба под формата на мехлеми.
Особено популярни и рекламирани непоследък са средства с подчертано въздействие върху ставния хрущял (хондропротектори), както и препарати, създадени на базата на хиалуроновата киселина (лубриканти). Те подобряват общото състояние на болния, но не довеждат до трайно излекуване, както обещават лъскавите им реклами. От голямо практическо значение са обаче физикалното лечение и рехабилитация. Особено полезни са топлите минерални води, калолечението и кинезитерапията.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
