Водата там е сравнима по качество с тази в чешкия курорт Карлови Вари
Автор: Илияна Христова
След разточителни ремонти, спирани на няколко пъти през годините, обществената баня в Хасковските минерални бани най-сетне отвори врати. За тези, които никога не са посещавали курортното селище, известно с лековитите си изворни води, сигурно ще е любопитно да научат, че тази къпалня се свързва с няколко интересни легенди.
Една от тях разказва, че, след като разбил войската на Теодор Комнин в битката при Клокотница, цар Иван Асен II изпратил ранените си воини да се лекуват край чудодейните извори именно на това място, на 18 км от Хасково, в подножието на връх Аида в Източните Родопи.
Историците не оборват този факт, дори го подкрепят с доказателства, че водното богатство там е било ползвано и ценено още от далечните времена, когато римски легиони властвали в Тракия.
В по-късни години сред християните се заражда вярването, че изворите са благословени от Свети дух, който праща здраве на молещите за изцеление. Днес, заедно с легендите и хилядолетната си историческа слава, Минерални бани се стреми да добави към имиджа си и определението спа център. И докато природните дадености на курорта са безспорни, мнозина твърдят, че баните са били по-близо до представата за балнеоложко средище през 80-те години на миналия век, отколкото в наши дни.
Курортът се появява на картата на България в края на август 1983 г., построен около съществуващата от 1932 г. обществена къпалня. Успява да натрупа популярност, която го нарежда до култови за страната центрове като Павел баня и Вършец.
В най-добрите години в базата на Санаториално-курортния комплекс са регистрирани по 1000 - 1200 почиващи на вечер. Цялата база е държавна – в почивните балнеолечебни структури са наети на работа десетки лекари, рехабилитатори и медицински кадри.
Туристите са основно българи, местните обаче си спомнят, че са идвали и посетители от бившите ГДР и СССР. Днес не малко жители на курорта в подножието на Източните Родопи твърдят, че краят на просперитета на Минерални бани съвпада с началото на приватизацията.
През 1997 г., по време на управлението на СДС, огромна част от оборудването на СКК е била изнесена по посока Павел баня. Отнесени са дори линейките, а десетки хора са останали без работа, разказаха бивши управници. Днес по-голяма част от построеното в курортното селище преди време е напълно разрушено.
Нищо не е останало от монолитната сграда на главния път - Домът на културата. Сградата, планирана за капацитет от 6 000 души, е приватизирана, но строителството е замряло на ниво тухлен градеж. Малцина знаят, че тук по времето на соца е бил построен и басейн с олимпийски размери. Сега обаче по нищо не личи, че е имало такова съоръжение.
Всички са съгласни, че инфраструктурата в курортното селище е много лоша. Пътната отсечка Хасково – Минерални бани също не е на ниво, въпреки че ремонтът й започна още през 2011 г., но бе замразен през есента на 2012 г. Трудният достъп е всъщност и основната причина бизнесмени, които искат да инвестират в селището, да изчакват по-добри времена.
Статистиката сочи, че в момента над 90% от туристите в Минерални бани са хора в пенсионна възраст, които се възползват от лековитата вода и ниските цени. Въпреки това, местната управа в Хасково се надява да съживи района, както е било през 80-те години на миналия век.
Като начало от общината обявиха, че до средата на декември обществената баня ще се ползва безплатно. След което посещенията ще се таксуват по 1,5 лева, което също е символична цена, като се имат предвид сумите, които прибират балнеосанаториумите в Наречен и Павел баня.
Малко по-високи ще са цените на билетчето за вана с чудодейната минералнобанска вода - 3 лв, а за ползването на обновения басейн - 2 лв.
Освен че е известно с минералните си извори, мястото представлява и богатото историческо наследство на Хасково. Според историческите сведения, тук е бил разположен така нареченият град Топлицос (Топлика) с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен живот през различните исторически периоди.
Особен интерес представляват и останките от старинни крепости. "Калето" е сравнително най-добре запазената историческа забележителност на територията на курорта. Тя е била строена през римско време от големи рустицирани каменни блокове и е служила за отбрана на селището, възникнало през II в. Останки от времето на траките са така наречените "шарапани". За тях се предполага, че са били винарници. Те представляват скални вдлъбнатини с наклонено дъно и съединителни канали. Основно обаче се разчита на лечебната вода.
15 са хидротермалните извори на Минерални бани, температурата на водата в тях е между 56 и 59 градуса. Лекарите твърдят, че тук може успешно да се лекуват заболявания на костната система.
Дълго време държавата и общината водиха битка за собствеността на банята. В крайна сметка кметството получи разрешение от държавата за безвъзмездно ползване на водата за срок от 25 години. Документът е с дата 09.03.2013 г. и е подписан от министъра на околната среда и водите. Местният парламент е приел решение, което гласи, че общинските обекти, общинските предприятия и общинските дружества могат да ползват минерална вода безвъзмездно за покриване на нуждите им, съобщиха от администрацията. Сградата на обществената баня в Минерални бани, чиято данъчна оценка е 123 483 лв, е предоставена безвъзмездно за стопанисване на общинска фирма. Тя ще има право да продава в банята хавлии, чехли, бански и други аксесоари, необходими за процедурите.
