Билката бива наричана още камъшова трева. Разпространена е предимно в Северна Европа, Прибалтика и покрай атлантическото крайбрежие на Стария континент.
У нас се среща като плевел по песъчливите места в Източна България и сред дюните по черноморското ни крайбрежие.
Коренището й притежава слабо отхрачващо, обезболяващо и леко слабително действие. Народната медицина използва отварата от растението за прочистване на кръвта, като диуретично и потогонно средство и като лекарство при ревматизъм и сифилис. Настойката от коренището на острицата се употребява и при хронични бронхити, бъбречни заболявания, ревматизъм и подагра, както и при проблеми с пикочния мехур. Билката се прилага и при болести на стомашно-чревния тракт, съпроводени с колики и гадене.
Използваема част: коренището, което се изкопава през пролетта, още преди летораслите на растението да се покажат на повърхността (през април). Корените може да се извадят и в късна есен (през октомври). Те се почистват от пясъка и се нарязват на малки части с дължина около 10 см. Сушат се на сянка докато не станат трошливи.
