Откритата преди време надгробна плоча на войводата поставя още загадки, вместо да дава отговори
Автор: д-р Ташо Ташев
През януари 2014 г. се появиха съобщения и информация в медиите, по-специално от Ина Петрова във в. „Стандарт“, за надгробната плоча на Караджата, считана за изчезнала след закриването на старото гробище в Русе през 1962 г.
По-нататък трябва да се досетим и приемем, че тя е била пренесена в двора на къщата музей „Баба Тонка“, но опряна близо до основите на двуетажната постройка и непотърсена десетки години (защо ли?), и е потънала някак си в земята, за да бъде отново открита в края на декември миналата година от строителни работници, извършващи ремонт на къщата музей.
Паметната надгробна плоча привлече вниманието на специалистите най-вече с датата за смъртта на Стефан Караджа – 30 юли (ст. ст.) 1868 г., вместо възприетата досега – 31 юли, заимствана с късна дата от излизащия в Русе вилаетски вестник „Дунав“.
Наред с това, с появата на оригиналния надгробен паметник възникват и немалко други въпроси, неоснователно пренебрегвани или неизяснени докрай. Паметникът бил поръчан по-късно. Колко по-късно – след месеци или по-точно след колко години? И това дали не е повлияло за определяне на датата, когато Караджата е починал в едно от помещенията – болница в русенския затвор.
Остава неизвестен и неговият автор. Според библиографския указател на Румяна Т. Оманова „Хаджи Димитър, Стефан Караджа и обединената им чета“ (с. 44) първият камък – издялан кръст, е направен от народния деец Станчо Каменаря от с. Красен – село, отдалечено на 15-16 км от Русе. Като се има предвид красивото изписване името на Стефан Караджа, възможно е каменоделецът да е притежавал и калиграфски способности.
От досегашните информации в пресата не става ясно в кое гробище са останали тленните останки на Караджата – в старото (ако не е било ликвидирано напълно) ли, или са били препогребани в новото в местността Чародейка, за да бъдат пренесени през 1978 г. в Пантеона на възрожденците, заедно с тленните останки на още 21 видни негови съратници.
Поставям така въпроса, тъй като в Националния военноисторически музей (докато се намираше през втората половина на миналия век на бул. „Скобелев“ 23) постъпва снимка с текст „Паметник на Стефан Караджа на гроба му в Русе“, с музейна сигнатура ІІІ – 15950 за попълване на темата за паметниците, без каквито и да са други данни за нея.
Посетих наскоро музея, в който съм работил повече от 30 години, с надежда да се сдобия с повече сведения за паметника и гроба, но усилията ми не доведоха до никакъв резултат. Гробът е с желязна ограда, висока около метър - метър и 30 см.
Върху надгробния паметник, издялан от черен мрамор или гранит, освен името на Караджата, са изписани и годините 1842-1868, с погрешна година на раждането.
Тази година – 1842-а, поради недоглеждане може би, стоеше и върху открития на 11 август 1968 г. (във връзка със 100-годишнината от гибелта на Караджата) монументален паметник в Русе.
След публикуването на първите снимки на паметника аз като историк, занимавал се и с биографията на Караджата, забелязах от пръв поглед допуснатата грешка. Затова с подробни бележки във в. „Отечествен фронт“, бр.7444 от 23 август 1968 г. посочих, че датата на раждането на нашия войвода е отдавна известна и тя е 11/23 май 1840 г.
Позовах се най-вече на текста, който стои на паметника на Караджата в родното му село Ичме (от 1889 г. - Стефан Караджово), заменило първо турското си име в бившата Къзълагачка (Елховска) околия.
Този първи в страната паметник на Стефан Караджа след Освобождението е издигнат по инициатива на по-голямата му сестра Търна, която с Пена, другата по-малка сестра, посещават през 1895 г. родното си село, вече Стефан Караджово, за да продадат бащиния си имот – повече от 50 декара земя, изоставени след принудителното (според мои проучвания) напускане на с. Ичме от многолюдното семейство на път за далечна Добруджа.
От продажбата взимат общо 520 златни лева, с част от които е издигнат паметникът в селото. Така беше поправена и датата на новия вече общоградски паметник в Русе. Но забележете – пак там и пак с повтаряне на една и съща грешка.
Откриването на оригиналната надгробна плоча на Стефан Караджа в Русе е повод да се напомни и за други нерешени докрай въпроси. И до днес, най-вече при честване на неговото величаво дело и подвиг, в пресата най-вече се появяват материали, в една част от които се твърди, че той завършва живота си като е бил обесен полумъртъв, а в други – че е починал от раните си в затвора и рано сутринта на 31 юли (12 август) е опят от кварталния свещеник Христо Кръстев и погребан в края на русенските градски гробища. Без да е минал през „губилищното място“, както впрочем съобщава и вилаетският вестник „Дунав“ в броя си от 4 август (ст. ст.).
Такава е истината, потвърдена категорично и от Захари Стоянов.„Караджата – пише той – нито е отровен, нито е обесен, а е умрял в русчукския затвор от тежките си рани“ („Четите в България...“, 1967 г.). Това проучване той прави 16 години след събитията от 1868 г., а „очевидци“ твърдят обратното в спомени, писани 65 години по-късно, че е бил обесен полумъртъв (?).
Тук ще добавя още следното: няма значение дали един четнически или въстанически предводител е завършил живота си на бесилката, в сражение с вековния враг или е починал поради тежките лишения и несгоди на емигрантския живот, какъвто е например случаят с Г. С. Раковски, или е умрял от инфектирали се рани, след като развива тетанус.
Няма и не може да има степенуване на някаква, ако може така да се изразим, „по-геройска“ смърт, залегнала в представите на пишещите спомени най-вече. Всички са загинали с пълното съзнание за освобождението на милото отечество България.
Важно е още да се отбележи, че към Стефан Караджа проявяват неотслабващ интерес и чуждестранните консули в Русе. Френският консул А. Шефер се среща и разговаря с него в затвора, а английският му колега Р. Даниел донася на своето министерство на 1 август (ст. ст.), че Стефан, единият от войводите на четата, „не е бил екзекутиран“.
Иначе чуждестранните дипломати щяха да бъдат от първите, които да осведомят своите правителства какво се е случило с „баш комитата“, след като съобщават редовно и за обесените редови четници. Така че време е вече в интерес на истината тази двойственост за смъртта на Караджата – умрял в затвора или обесен – да се преодолее, тъй като не би трябвало да има две истини за едно и също нещо.
От информациите за намерения надгробен паметник на Стефан Караджа в двора на къщата музей „Баба Тонка“ научаваме, че в новата, преустроена експозиция на музея, сред „основните експонати“ отново ще бъде черепът на Караджата, изваден, както се твърди, от неговия гроб от баба Тонка Обретенова. Около този експонат обаче и до днес съществува неяснота по отношение на неговата автентичност.
Негов, на Караджата ли е черепът, или на някой от осъдените и екзекутирани в Русе четници през юли и август 1868 г.? Погребани също в края на гробищата. Едната от спорещите страни го представя безапелационно като негов, базирайки се на спомените на Никола Обретенов, другата научно обосновано оспорва това твърдение.
Известно е, че през 1966 г. черепът беше занесен от историка Христо М. Йонков в Москва, за да му се направи научно-документална пластична реставрация от известния антрополог, археолог и краниолог проф. Михайл Герасимов.
След връщането на черепа и възстановения пластичен портрет Йонков излезе с материали в нашия печат, в които твърди, че създаденият от проф. Герасимов портрет е „забележителен научен принос“, който се покрива с познатите ни документални фотографии на Караджата, че запазената от баба Тонка реликва е на нашия любим национален герой. („Първият възстановен исторически портрет у нас“, в. „Народна армия“, бр. 6557, 11 декември 1969 г.).
На съвсем друго мнение е проф. Йордан Йорданов (тогава ръководител на Лабораторията за пластична антропологична реконструкция в Института по морфология при БАН, а днес директор на Националния антропологичен музей).
В книгата си „Незабравими образи“ той обобщава научните резултати от изследването на костните останки на осем изтъкнати възрожденски дейци и така ни представя резултатите от пластичната антропологична реконструкция на шест от тях, едната от които е на Стефан Караджа.
Основният извод, който прави ученият за нашия войвода, е, че съхраняваният в къщата музей „Баба Тонка“ в Русе череп не е на Караджата. Писано е неведнъж, че след погребението му на 31 юли, за да се отличи неговият гроб от останалите, баба Тонка поставила върху все още прясната пръст знака „онче“ (нещо като бройното число 8). Доколко траен е бил този знак, изложен на бързо променящите се климатични явления, е вече друг въпрос.
Освен това, за да се спази християнският обичай, изваждането на черепа е могло да стане не по-рано от три години, а според проф. Йорданов това е станало през 1876 г. при погребението на участник в Априлското въстание, т.е. осем години по-късно. Това ще рече, че наскоро намерената каменна надгробна плоча на Караджата още не е била поръчана и използвана по предназначение.
Несигурната маркировка и неразпознаване на гроба стават причина да се допусне грешка – изваден е бил череп на друг, по-възрастен човек с около седем години – констатация, направена след като се установява несъответствие между календарната възраст (28 години) на Караджата и костната възраст на извадения от баба Тонка череп, което според проф. Йорданов е от основно и решаващо значение.
Това личи отчетливо и при съпоставянето му с най-популярната фотография на Караджата, фото Ан. Карастоянов. Няма прилика.
Характеристиката на съхранявания в русенския музей череп отговаря на календарната възраст на обесения 35-годишен четник Христо Костов Ахчийски (Ахчиоглу) от Калофер, погребан също в извънградските гробища. За съжаление не разполагаме с негова снимка.
Ако проф. Герасимов е направил своята пластична реконструкция по черепа на Ахчийски, той не би трябвало да има някаква вина, че тя не съвпада с образа на Караджата. Но дори и да е на друг четник, черепът представлява ценен експонат и би трябвало да се използва в новата експозиция на къщата-музей, докато окончателно се уточни на кого от обесените четници през 1868 г. в Русе е той, за да се представи и поименно.
Няма ясен отговор и на въпроса – кога е била поръчана и поставена в старото русенско гробище новооткритата плоча – паметник на Стефан Караджа. И ако това е станало много късно, може би след смъртта на баба Тонка и дори в началото на ХХ век, за което (както се съобщава) имало и снимки, може ли вече да се твърди с абсолютна точност, че Караджата е починал на 30 юли, а не в ранните часове на 31 юли 1868 г. - дата, която се е наложила досега в нашата историческа книжнина?
Напомняме за тези неизяснени, а вероятно и деликатно премълчавани моменти от биографията на Стефан Караджа, за да чуем мнението (от последно време) и на русенските музейни специалисти. Това е особено важно, след като след 20-годишно прекъсване къщата музей „Баба Тонка“ ще отвори отново врати за посетители на 6 май.
