Имаме преписка с Областна управа - София град от 15 декември 1997 г. Оценител по ЗОСОИ е предал оценка там на 4 май 2010 г. Ходихме всеки вторник в приемното време
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
при зам. областния управител Младенов от ГЕРБ, понастоящем кмет на община Люлин. Наслушахме се на обещания за комисия, която ще гледа нашата преписка. Заведохме дело в административния съд на 21 декември 2011 г. Последва определение за мълчалив отказ.
Подадохме частна жалба до Върховния административен съд, който потвърди първото определение. С адвоката ми ходихме няколко пъти до Областната управа. На теория няма пречка преписката да се довърши. Но имотът е апетитен - магазин от 106 кв. м в центъра на София, и има много мераклии да го прилапат. Ще можем ли при това положение да се отнесем към Страсбург? Какво ще ни посъветвате да предприемем?
Николай Пантев
Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде съответния административен акт, съгласно чл. 58, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). От вашето изложение става ясно, че сте започнали производство по отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт по чл. 197 и следващите от АПК. В този случай в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него.
Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Във вашия случай съдът е преценил, че не е налице изричен отказ, тоест издаден административен акт със съответните мотиви, с който ви се отказва изготвянето на оценка по Закона за обезщетяяване на собствениците на одържавени недвижими имоти (ЗОСОИ), а мълчалив, тоест административният орган въобще не е отговорил на вашето искане.
Съгласен съм с мнението на съда - въз основа на изложеното от вас действително може да се заключи, че е налице мълчалив отказ, доколкото няма изричен административен акт, с който ви се отказва изготвянето на оценка по ЗОСОИ. Намирам, че е следвало да намери приложение нормата на чл. 149, ал. 2 от АПК, съгласно която мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
Въпреки че най-вероятно във вашия случай посоченият срок е изтекъл, може да се възползвате от възможността, предоставена ви от чл. 149, ал. 5, а именно, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а доколкото във вашия случай не е издаден административен акт в необходимата писмена форма без каквито и да е мотиви, то същият се явява нищожен.
Въпреки това, след като сте изчерпили всички възможности за правна защита, предоставени от българското законодателство, имате право да се обърнете към Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Дадените отговори не заместват, а предполагат консултацията с адвокат
