На Велики четвъртък се замесва тестото за козунаците, в петък - пълна почивка
Възкресение Христово (Великден) е най-големият християнски празник. Датата му се определя всяка година според лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие.
През цялата предходна седмица хората се приготвят за празника. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики четвъртък. В миналото са се използвали предимно естествени багрила – люспи от люк, орехови листа, брош, ябълкови кори и други.
С първото боядисано в червено яйце домакинята чертае кръст върху челото на децата, за да са здрави и румени. Това яйце се слага пред домашната икона и се пази до следващия Великден. В някои краища на страната се поставя в сандъка с чеиза на момата или се заравя в нивата, за да пази посевите от градушка.
Второто яйце (също червено) се оставя в църквата след нощната литургия срещу празника. С останалите яйца семейство и близки се чукат като се пожелават късмет и здраве.
На Велики четвъртък се подновява кваса и се замесва тестото за великденските хлябове. Носят най-различни наименования - „великденски кравай“, „богова пита“, „кошара“, „харман“, „квасник“, „яйченик“, „кукла“, „плетеница“.
Украсяват се с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Приготвят се и по-малки великденски хлебчета, в средата на които има червено яйце. Те се раздават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
С черупките от яйцата, поставени върху хляба, по-възрастните жени лекуват болести по добитъка, а в Странджа – с тях се бае против болестта „Руса“ (червени обриви по кожата).
Българите свързват Велики четвъртък с необикновено разнообразие на вярвания и представи. Често смятат, че в полунощ „раят се отваря“ и душите на всички покойници идват на земята. Те жужат като пчели и мушици около цветовете на ягодите и ябълките.
Ето защо в отделни селища на Северозападна България в нощта на Велики четвъртък жените предприемат ритуалното „греене на душите на мъртвите“. Те запалват огън от бъз в двора или на гробището, пускат кратунки със запалени свещи в реката, за да могат техните мъртви по-лесно да се ориентират в тъмнината и за да им е топло.
От Велики четвъртък нататък, в продължение още на шест седмици жените тачат всеки четвъртък. Не работят нищо, не перат и не се мият, за да няма градушка през лятото. Забраната върху домашната и полската работа се спазва и за предпазване от гръмотевици и светкавици.
Вярва се още, че на Велики четвъртък магьосниците излюпват под мишниците си демонични пилета с две глави, наречени „мамници“. С тяхна помощ те примамват чуждо жито и мляко. Срещу празника бродниците отиват на хорските ниви, събличат се голи и с баене превземат тяхното плодородие.
Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта всички отиват на църква за тържествена литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с „Христос возкресе“; „Во истина возкресе!“
Младоженците отиват задължително на гости у своите кумове, родители и девери. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези. През трите празнични дни се играят хора на мегдана, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят като често пеят специални за случая песни.
