От доста време имам сърдечни проблеми. Правиха ми коронарография и уж се установи, че всичко е наред, но аз продължавам да не се чувствам добре.
Автор: доц. д-р Гео Нешев
Лежах и в болница. Според кардиолозите страдам от сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето. Доколко тези заболявания са опасни?
Доротея Каравеличкова,
Ямбол
Многобройни са запитванията на нашите читатели, които доверявайки се на все по-растящия авторитет на „Кабинет Десант“, ни обсипват с въпроси относно заболяванията на един от най-важните органи – сърцето.
Хронична сърдечна недостатъчност
Диагнозата се поставя, когато с напредването на възрастта резервните възможности на сърцето намаляват и то не може да осигури нужния на организма кръвен дебит. Заболяването се проявява по различен начин, в зависимост от степента на пораженията: задух, посиняване на устните, ушите и носа, лесна умора (особено при изкачване на стълби), отоци по ниските части на тялото. В напредналите стадии се увеличава черният дроб, а в коремната кухина и гръдния кош се събира течност. Причините за това състояние не са малко: освен артериосклерозата и т.нар. исхемична болест на сърцето, хипертония, клапни пороци, белодробно сърце, вродени аномалии, болести на щитовидната жлеза, анемия, чернодробна цироза, болестта бери-бер и др.
Практиката е показала, че хроничната сърдечна недостатъчност има два главни белега:
1.Задух – важен, но неспецифичен белег, защото е налице и при белодробни заболявания, и при затлъстяване. По-специфичен белег обаче е пристъпният нощен задух.
2.Умора и намален физически толеранс следствие на неадекватно повишаване на сърдечния дебит при физически усилия.
Възможни прояви на сърдечна недостатъчност са и световъртеж, леко гловоболие, аритмии.
Честотата на сърдечната недостатъчност е между 2 и 3 % в общата популация, но тя нараства рязко с възрастта и достига 10-20% след 70 години. Съпътстващи заболявания от сърдечносъдов произход са исхемичната болест на сърцето, артериална хипертония, предсърдно мъждене, камерна аритмия, забавена сърдечна дейност, а от друг произход: анемия, белодробни заболявания, бъбречни нарушения, диабет, заболявания на щитовидната жлеза.
Лечението на заболяването е продължително и сложно. То трябва да се провежда само в специализирани кардиологични клиники от опитни специалисти. Застрашаващи живота на болния са всякакви опити за лечение с алтернативна медицина. Спазването на определен хигиенен режим е част от общото терапевтично поведение и може да повлияе значително върху симптомите и качеството на живот на болния. Важно място заема и диетата, в която се налага рязко ограничаване количеството на приеманата сол.
И все пак при хронична сърдечна недостатъчност І и ІІ клас съвременната фармакотерапия включва в общия лечебен план и използването на тинктури от билките момина сълза и горицвет. Те съдържат активиращи сърдечната дейност глюкозиди, които подобряват помпената функция на сърцето. Горицветът засилва и отделянето на урина, което е препоръчително при това заболяване. Но и тези лечебни възможности на билките трябва задължително да бъдат под лекарски контрол!
Исхемична болест на сърцето
Представлява частично или пълно запушване на сърдечните (коронарните) артерии с последващо стопиране притока на кислород до сърцето, при което настъпва т.нар. некроза (умъртвяване на тъканта), придружена със силна болка, ритъмни нарушения, а нерядко и внезапна сърдечна смърт. Съвременната наука разделя исхемичната болест (ИБС) на: остър коронарен синдром (ОКС), остър миокарден инфаркт (ОМИ) и стабилна стенокардия (СС).
ОКС е животозастрашаваща проява на коронарна артериосклероза, усложнена от остро запушване (тромбоза), която причинява критично намаляване на сърдечното кръвоснабдяване.
Различни са болестните прояви, като водещ симптом е силната гръдна болка. Тя може да се придружава с тежест или стягане с излъчване към лявото рамо, шията или челюстите, а също и от изпотяване, гадене, стомашна болка (!), задух.
ОМИ остава един от големите проблеми на съвременното общество и водеща причина за смърт в редица страни, като за жалост България е една от първите между тях.
Според критериите на Световната здравна организация за диагнозата миокарден инфаркт са необходими поне 2 от следните три критерия: типична гръдна болка, типични за инфаркт промени в ЕКГ и промени в кръвните показатели за некроза в миокарда. Най-високата честота за възникване на миокардния инфаркт е между 6 и 12 часа сутрин. Пациентите, които са на лечение с медикаментите от групата на бета блокерите и на аспирин, не са подчинени на този денонощен ритъм.
Съвременното лечение на сърдечния инфаркт изисква бързина на спасителните мерки, висока квалификация на медицинския персонал и възможност за използване на съвременна апаратура и лекарства. Според специалистите, началното лечение на заболяването се свежда до навременно започване на т.нар. реперфузионна терапия.
Понастоящем се приема, че най-добрата реперфузионна техника е т. нар. коронарна ангиопластика със стентиране, което позволява в 90% възстановяване на нарушеното коронарно кръвообращение на пациента. Проблем за успеха на този модерен метод е времето за транспортиране до съответния специализиран център за извършване на манипулацията. То е наречено „време от врата до врата“ и е около 85 минути.
Лечебният алгоритъм при сърдечния инфаркт включва още батерия от съвременни, животоспасяващи лекарства, прилагани от добре подготвени специалисти. И тук алтернативната терапия е опасна за живота!
Физическата, професионалната и семейна активност след преживян остър миокарден инфаркт трябва да се подчинява на строго определени правила. Не се препоръчва интензивно физическо натоварване в първите 6 седмици след инфаркт. Ако при честота на пулса до 120 удара в минута няма ЕКГ промени, на пациента може да се разреши обичайна битова активност, изкачване на един етаж стълби, оправяне на леглото, носене на нетежки покупки. Ако пациентът може да изкачва стълби без симптоми, и рутинният секс е безопасен. Популярният медикамент виагра не е противопоказен за стабилни пациенти 4 до 6 седмици след сърдечния инфаркт.
Връщането на работа зависи от типа на професията и натоварването. Обичайно пациенти, чиито служебни ангажименти не изискват големи физически и психически натоварвания, могат да се върнат на работа след 2-3 месеца. За пациенти с тежка физическа работа решението се взема след стрес тест. Пациенти с малък, неусложнен инфаркт могат да шофират още на 3-та седмица на къси, ненатоварени разстояния, а тези с обширен или усложнен инфаркт – след 6 седмици. За професионалните шофьори сроковете и оценките на риска са обект на професионална експертиза. Ранното връщане на работа обикновено няма негативен клиничен ефект, но има положителен психологичен и финансов ефект.
Хронична стабилна стенокардия
Популярна е и като „Гръдна жаба“. Това е пристъпна болка пред гръдната кост или дискомфорт в гърдите в резултат на преходна миокардна исхемия (намаляване притока на кислород до сърцето), запазваща характера си за продължителен период от време. Субективното описание на болката или дискомфорта е в зависимост от общата култура и образование, професията и типа нервна система на болния. Обикновено пациентите се оплакват от болка, притискане, стягане, парене, задушаване, разпъване и други.
Локализацията на болката най-често е на широка площ или в област, където се излъчва. А това става най-често към лявото рамо и ръка. Често стенокардната болка се излъчва към дясното рамо и ръка, двете ръце, шията и долната челюст, понякога под лъжичката и дясното подребрие.
Провокирането на болката най-често е от физическо натоварване, емоционално напрежение, студ, след нахранване, пушене, покачване на кръвното налягане. Времетраенето на стенокардната болка обикновено е от няколко до 10-15 минути, като при по-голяма продължителност трябва да се мисли за по-тежки усложнения.
Нестабилна стенокардия
Остра форма на исхемична болест на сърцето, която включва поява на болкова симптоматика в покой, ранна динфарктна стенокардия и т.н. Това е остър и подостър синдром, резултат на усложнена атеросклеротична плака с възможност за евентуално развитие на миокарден инфаркт. При нея болката обикновено е много силно изявена и е показание за спешно лечение в болнично заведение.
Пациентът с новодиагностицирана стенокардия трябва да бъде оценен по отношение на сърдечно-съдовия риск и най-вече от риск за инфаркт. Лечението на стенокардията, което трябва да се извършва от опитни специалисти, трябва да постигне 2 цели: да продължи живота и да копира болестните симптоми.
И в съвременната медицина обаче като най-добър метод на лечение си остава профилактиката. Профилактиката на ИБС трябва да бъде насочена в няколко направляния. Първото от тях се покрива с изискванията на новите разработки в областта на прехипертонията, които изискват борбата с високото кръвно налягане да започва с най-модерни средства още от най-ранните стадии и да бъде насочена към предотвратяване на сърдечносъдовия риск.
Друго направление е профилактирането на големия контингент болни от диабет тип 2. Важно място в профилактичните направления заема и здравословният начин на живот: хигиена на храненето (борба със затлъстяването и метаболитния синдром), хигиена на труда и почивката и изобщо осигуряване на качествени условия за живот. От съществено значение също така е и изграждането на модерна система от специализирана доболнична и болнична помощ, която включва съвременна апаратура, съвременни медикаменти, обучени на съвременно ниво специалисти и съвременна организация.
