Поклонници от цял свят идват да запалят свещичка в светата обител
Автор: Камен Колев
Нов маршрут за поклоннически туризъм ще свързва Бачковския манастир, който се намира на 20-ина километра от Асеновград, Перперикон край Кърджали и множество черкви и християнски светилища в Източните Родопи. Между светата обител, древното светилище и християнските храмове в Кърджалийско и Златоградско има много връзки, и обединени в една дестинация, те ще привличат повече туристи, смятат археолози.
Учените са открили и доказателство, което пряко свързва манастира с Перперикон. Преди три години при разкопките на древното светилище е открит оловен печат на Муселий Бакуриани от края на XI век.
От едната му страна е изобразена света Богородица, а от другата има надпис: "Богородице, помагай на свой раб проедър Муселий Бакуриани". Проучванията показват, че византийският сановник Бакурияни е първи братовчед на Григорий Бакурияни, основател на Бачковския манастир.
Доказателства за това се намират и в точния превод на Типика на Бачковския манастир, в който са описани много от имотите, които се подаряват на манастира при неговото създаване. Сред тях са и села в областта Ахридос в Източните Родопи. Светата обител в Бачково е построена именно от фамилията Бакуриани - двама братя грузинци на византийска служба Григорий и Абазий. Това се случва през 1083 г. Григорий е велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин.
Първоначално манастирът се развива като център на грузинското монашество, но в края на XI в. в него се оформя книжовна школа, наричана в летописите Петрицонска. Сред книжовниците преводачи е и известният ученик на Йоан Итал - грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици, живял около 1050-1130 г.
Благодарение на него се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия, а в манастира се пази икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.
През 1344 г. византийската императрица Анна Савойска отстъпва Станимашка област заедно с манастира на българския цар Иван-Александър. В замяна българският владетел й обещал помощ в борбата срещу Йоан Кантакузин. Царят покровителства книжовната и културната дейност в манастира и оставя богати дарения.
При неговото управление са поръчани стенописите с внушителния портрет на самия Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св. св. Константин и Елена, както и на по-старите ктитори-грузинци. Смята се, че в онази епоха църквата "Св. архангели", граденапреди XIII век, е била преустроена.
Археолозите са на мнение, че имотите на фамилията Бакуриани са били именно край Перперикон, а връзките с манастира са били интензивни чак до 14 век. Още едно доказателство за това е и друга разкрита обител край Кърджали – „Свети Йоан Претеча”. Още в края на IX и началото на X век манастирът се е превърнал в епископско, а по-късно и в митрополитско средище.
Доказателство за това са пък уникалните пет зидани гробници, намерени в района на храма. В една от тях са открити мощи на висш християнски духовник от края на XI и началото на XII век. В гроба е имало запазен епитрахил, тъкан от злато и пищно украсен, както и зашити църковни мощи в платнен кръст. Само на четири места в света са намирани подобни уникални находки, което подкрепя тезата, че през Средновековието Кърджали е бил голям християнски център.
Смятаме, че манастирът „Св. Йоан Предтеча” е бил метох или скит на Бачковската обител, смята археологът проф. Николай Овчаров. Негово предположение е, че там може да е погребан и самият патриарх Евтимий, който е творил в Бачковския манастир. В днешните кърджалийски земи той е бил заточен след падането на България под османско робство.
Други находки също подкрепят хипотезата за гроба на патриарх Евтимий в Източните Родопи. Между Златоград и Кърджали се намира някогашното село Кирили, днес Бенковски. В началото на ХХ век върху култово място там започва строеж на джамия. При изкопните работи строителите се натъкнали на погребан човек „цал папаз”, с богослужебни дрехи.
За това свидетелства кърджалийски краевед през 1935-1936 г. Тепърва ще се проучва възможно ли е мощите на открития духовник да принадлежат на патриарх Евтимий.
„През Средновековието Бачковският манастир е играл важна духовна и административна роля в целия район на Родопите и е съвсем логично включването му в обща туристическа дестинация”, смята игуменът на манастира архимандрит Симон.
За да стане по-привлекателен за туристите, манастирът ще бъде подложен на цялостна реставрация и реконструкция. Светата обител кандидатства по проект за ремонт и реставрация на църквите, стенописите в тях и хотелската част, допълни игуменът. Общата сума е 40 милиона лева, а финансирането се очаква по програма „Регионално развитие и култура - 2015 г.”, уточни духовникът.
По думите му, за църкви и манастири по тази програма за България са предвидени 200 милиона лева.
Подготовката на документацията е поверена на консултантски фирми, които трябва да приключат работата по тях до края на месец юни. Преди това за изпълнението на проекта ще трябва да вземем разрешение и от Светия синод, каза архимандрит Симон. Най-спешната задача е подмяната на покрива на централната църква, обясни той. Стенописите трябва да бъдат почистени, нужно е да се реставрират и двете църкви "Св. Архангел Михаил" и "Св. Богородица", от поправка се нуждае и старото крило на манастира.
Новият туристически маршрут най-вероятно ще започва от Пловдив и ще включва Асеновград, известен като Малкия Йерусалим, Бачково, Кърджали и вероятно Златоград. Темата е била обсъждана с министрите на икономиката и на културата Драгомир Стойнев и Петър Стоянович.
И в момента интересът на туристи поклонници към Бачковския манастир е много голям, тук често идват групи от цял свят, за да запалват свещичка.
