От известно време мои приятелки ми говорят за многобройните полезни качества на червеното цвекло и неговите лечебни свойства.
Любопитна съм да разбера какво е приложението му според народната медицина.
Катя Спасова, Радомир
Червеното цвекло, също като ряпата впрочем, е продукт, който е недооценен и незаслужено пренебрегван. В българската кухня то се използва в сосове, салати, супи и т. н., но не всички го обичат.
Още древногръцкият лекар Хипократ включва този зеленчук в списъка на лечебните растения. С кисело червено цвекло успешно са лекували инфекциозни заболявания, висока температура, кожни възпаления, а и много други болести. През ХVІ век Парацелз пръв започва да го използва за лечение на заболявания на кръвта.
На много болести цвеклото подава червен сигнал с помощта на флавоноидите. Те облекчават съдовите спазми, укрепват капилярите, понижават кръвното налягане, стимулират образуването на червени кръвни клетки.
Кореноплодите на цвеклото съдържат захари, органични киселини - лимонена, ябълчна, оксалова, протеин, пектин, каротин, витамини С, В1 и В2, Е и РР, както и минерални соли на калий, магнезий, желязо, мед, цинк, кобалт, молибден, манган , флуор, бор, ванадий, йод, цезиум и рубидий.
По съдържание на йод цвеклото е лидер сред зеленчуците и затова се използва широко за профилактика и лечение на хипотиреоидозата - заболяване на щитовидната жлеза, причинено от дефицит на йод.
Има някои важни подробности, които трябва да се знаят. Не купувайте голямо по размер цвекло – да не е повече от 10 см. в диаметър. Опашката му трябва да бъде тънка.
За да се сведе при готвене до минимум загубата на витамини, цвеклото не трябва да се залива с голямо количество вода. Течността трябва да покрива зеленчука най-много 1-2 см и той да се вари в затворен съд.
Не трябва да се изчиства много преди приготвяне, за да не се „изпари“ наличният в него витамин С.
За да стане вкусно, когато се вари, не трябва да се добавя сол във водата, а за да се запази цветът му, може в нея да се прибави малко оцет или лимонена киселина.
Ето и няколко рецепти за лечение с червено цвекло от съкровищницата на народната медицина.
Рецепта 1 (при лечение на левкемия): Учените, изследващи последствията от чернобилската катастрофа, установили, че радиационното увреждане е било по-слабо при хора, традиционно консумиращи червено цвекло. Станало ясно, че то помага да се възстанови кръвотворният механизъм, да се преодолее имунодефицитът и да се повишат защитните сили на организма.
Най-ефикасно в това отношение е пюрето от продукта. Едно средно голямо цвекло се запича във фурната заедно с кората, докато омекне. Изстудява се и се почиства, след което се настъргва и към него се прибавя 1 с.л. разсол (сок от кисело зеле, армея).
Дневната средна норма е 2 с.л. от пюрето. Ако урината стане червена, това означава, че пигментът повече не може да се усвоява и трябва да се направи почивка.
Рецепта 2 (срещу оксалатни камъни, Йорданка Петрова, с. Михалци, Великотърновско): Три пъти дневно около 20 мин. преди ядене се изпива една чаена чаша сок от червено салатно цвекло. Сокът трябва да е прясно изцеден. Ако камъните са по-малки, те ще бъдат изхвърлени от организма до няколко дни. Ако са големи, продължителността на лечението се увеличава. При констатирано повишаване на кръвното налягане на болния приеманата доза трябва да се намали наполовина.
Рецепта 3 (против микроби и вируси). Цвеклото се нарязва и настъргва и се смесва в съотношение 1:1. Приема се по една трета чаша 3-4 пъти на ден.
Рецепта 4 (за очистване на организма от отровни съединения): Смесва се 1 с.л. прясно изцеден сок от цвекло с 1 с.л. синапено масло. Получената смес се приема сутрин на гладно 30 мин. преди ядене. След седемдневна употреба се прави една седмица почивка. Този цикъл се повтаря три пъти.
Прилагането на рецептите не изключва
консултация с медицински специалисти
