Днешните обувки не струват

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторката

Съществителното име от женски род обущарка е непривично за речника ни, както кметица, пилотка, багеристка, защото това са все професионални дейности, запазени или по-скоро окупирани от мъжете. Но, оказва се, не е съвсем така. Зоя Иванова е една от трите жени във Велико Търново, които практикуват професия обущар.
По рафтовете на шкафовете за ремонт в ателието й са подредени десетки чифтове чепици, предимно дамски сандали. На отделно работно място за лепене чакат още толкова ежедневни, официални и спортни обувки.

„С този наш занаят гладен не оставаш, но и богат не ставаш“, казва жената. Започнала го през 1993 г. случайно, в годините на тежката криза, когато работа се намираше много трудно.„Аз съм саяджийка. Осем години изработвах саи (това е горната кожена част на обувките) за една великотърновска частна фирма, която се занимаваше с бутикови поръчки. Какви ли не модели са минавали през ръцете ми“, разказва майсторката. Спомня си за годините, в които на мода бяха дамските чизми, дълги до средата на бедрото.

Във фирмата, в която работела Зоя, ги правели от естествена кожа и тъй като за тях отивал доста материал, цената им не била по възможностите на всеки. Но пък изработката им била истинско предизвикателство. Както и тази на официалните обувки с остри „муцуни“ и 15-сантиметрови токчета.
Жените се кълняха, че това били най-удобните им обувки, но аз не им вярвам. Личното ми мнение, е че не стават за носене, а само за гледане, усмихва се Зоя Иванова.
Голямо изпитание за майсторлъка на саяджийката било и изработването на лицевите части за рокерските ботуши, в които има много и всякакви по предназначение или за украса каишки.

Във фабриката Зоя Иванова работила със съпруга си Николай. Той пък бил гюлемджия. „Аз правих саите, а той ги натегляше на калъпите, защото за тази работа се изисква мъжка сила, така че бяхме тандем. После решихме да започнем наш си бизнес и напуснахме заедно фирмата.
През 2001 г. отворихме обущарското ателие. По-хубаво ми е да правя нови обувки, отколкото да ремонтирам стари. Когато създаваш обувката, има творчество, интересно е.

Често във фабриката при нас са идвали клиенти с рисунка на обувката или ботуша, който искат, и ние им го изработваме. Но животът невинаги поднася това, за което мечтаем, нещата се променя и ето, сега ремонтирам чуждите обувки“, коментира обущарката от старопрестолния град.Тъкмо е тръгнал разговорът за неудобните и тесни дамски обувки, от които получаваме всевъзможни мазоли и деформации на краката си, и в ателието с голям буркан, пълен с обущарско лепило, влиза съпругът. „Той вече не го работи този занаят“, отговаря ми Зоя Иванова. Семейството решило само тя да остане в ателието във Велико Търново. Питам ги какви обувки носят хората за ремонт и как да разберем в магазина дали са качествени и струват ли си парите чепиците, които на външен вид са ни грабнали окото.

„Зоя е с проблемни крака и за последно си поръчва обувки преди повече от година. Обущарят ходи бос, както е известно. Тази приказка е напълно валидна за нашето семейство. Миналата зима и ние се объркахме и се оказа, че купихме на дъщеря ни некачествени кубинки. Уж бяха български, от естествена кожа. Взехме ги от самата фабрика. За месец подметката се огъна на геврек. За да бъдат олекотени, са ги направили с кухи подметки“, включва се в разговора Николай Иванов.

Той показва чифт чисто нови зимни мъжки боти. „Донесе ни ги инвалид, да му ги ремонтираме. Направили му ги по поръчка за зимата, но с лятна тънка и гладка подметка. Ние ги поразширихме, сложихме още една подметка, заздравихме ги с нови тегели. Това, което бяха направили, е безобразие!", възмущава се Николай.
„То само този чифт да е. Колко ортопедични обувки сме ремонтирали, за да са удобни и да си ги носят хората без проблеми. Фирмите им вземат парите, които Здравната каса отпуска,  правят обувките им за отбий номер и после хората идват при нас. Не е честно. Като са инвалиди, и те са хора и имат човешкото право да носят удобни и красиви обувки“, добавя Зоя Иванова.

Като работа през пръсти двамата обущари определят и ширпотребата на обувките с цена под 20 лева в магазините.
„Правят ги така, че да се скъсат бързо, за да имат висок оборот в продажбите. Обущарите казваме, че това не са обувки за носене, а за продаване. Материалите са некачествени. Дори и българските производители масово внасят материалите си от Китай и тук само ги сглобяват. Напоследък ни носят за ремонт основно обувки за лепене. Лепило има само на едно-две места, колкото да не падне лицевата част от подметката. Просто са изтрили четката с лепилото по кожата и толкова. Това сега е най-масовият проблем. На второ място идват капачетата на токчетата, които понякога не издържат и две седмици след покупката“, обобщава Зоя Иванова.

Жените са основните й клиенти. „Ако двойката не е женена, по-често се случва мъжът да носи обувките на гаджето си при нас, после обаче ролите се обръщат“, шегува се обущарката от Велико Търново.
Не харесва кецове, маратонки, много високите обувки и пантофките. Предпочита мокасината като обувка. Потвърждава тезата на ортопедите, че най-удобното и здравословно токче за дамска обувка е между 3 и 5 сантиметра.

Ремонтирала е всякакви обувки - от скъпи по над 300 евро до сандалки по десетина лева, сменяла е капачета на обувки „Прада", шила е „Саламандър". „Не мога да откажа на клиент. Казвам му какъв е проблемът, колко ще струва ремонтът и той да си прецени дали не му е по-изгодно да си купи нов чифт. Понякога с нашия ремонт обувките издържат по-дълго, отколкото да се купят от същия модел нови", пояснява Зоя Иванова.

Тя съветва, ако имаме възможност, да си направим обувки по поръчка, защото калъпите ще бъда съобразени с анатомичните особености на краката ни, можем да си изберем и модела. Според нея два-три чифта обувки са достатъчни за една жена на сезон.
„Всичко е според възможностите, потребностите са ясни. Естествено, трябва да уважаваме и дамите, за които обувките са страст и имат буквално стотици чифтове. Когато някой клиент ми донесе дадени обувки за ремонт четвърти, пети път, това не е от беднотия. Просто тези обувки са му любими и удобни и иска още дълго време да си ги носи", коментира майсторката.

Според нея модата в обувките се завърта циклично през десет-петнадесет години, редуват се острите, квадратните и облите бомбета. "Важно е обувките да са модерни, но по-важно е да са удобни", категорична е тя.
Зоя и Николай Иванови са обули историческите фигури в Музея на силиконовите фигури във Велико Търново под крепостта Царевец.

„Беше много странно и трудно. Едно е да обуваш живи хора, които могат да си кажат дали обувката им стиска, къде убива, друго е да правиш обувки за музейни експонати", казва майсторката. Тя правила саите, а съпругът й ги натеглял на краката на статуите. Шили обувките за царете, за царицата, за Балдуин, за пратеника на Папата.
„Направихме общо 19 чифта. Специално ходихме до Габрово да купим хубава и качествена естествена кожа", допълва я гюлемджията. Направили обувките на историческите величия за четири-пет месеца, работили цяло лято и половината от есента.

„Фигурите идваха две по две, скулпторът Борис Борисов ни даде скиците, за да сме наясно какво има предвид. Строго се съобразявахме с рисунките и историческите периоди. Много се старахме, ровихме учебниците по история, защото от тези времена няма много рисунки", разказва обущарката. Купът с обувки за шиене и лепене я чака и Зоя Иванова отново се връща в реалността и проблемите на 2014 година.


В категории: Традиции , Горещи новини