Петър Георгиев е обрекъл живота си на българския фолклор. Само преди няколко седмици той бе обявен в Смолян за “Глас на 2014-а”
Автор: Здравка Христова Снимки: Личен архив
Младият фолклорист Петър Георгиев от горнооряховското село Писарево получи наградата “Пазител на традициите” за 2014 г. Известният народен певец и гайдар беше отличен в категорията “Фолклор” - млади изпълнители.
Петър е възпитаник на катедра “Музика” при Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Още като студент става лектор по народно пеене в СОУ „Вичо Грънчаров” в Горна Оряховица. От години той е художествен ръководител на групи за изворен фолклор, които са носители на редица отличия от местни и национални събори, празници и фестивали. Призът “Пазител на традициите” е поредното признание за неговия талант и всеотдаен труд. Кампанията “Пазител на традициите” се организира от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите и се провежда от 2009 г. насам.
Петър Георгиев е само на 30 години, но вече има богата биография, свързана с българското фолклорно наследство. Когато бил в пети клас, неговият дядо му подарил гайда. Веднага започнал да го обучава известният горнооряховски гайдар Илиян Маринов. И не само му предал тънкостите в свиренето, но и завинаги посял в душата на момчето любов към българската песен и носия.
По-късно кандидатства в СМУ „Панайот Пипков”, където е приет в класа на Красимир Кондов, след това - в класа на Димитър Стайков.
През 2002 г. влиза във Великотърновския университет с народно пеене, където учи в класа на Магда Личева. Завършва и магистърска степен в специалността “Музикална педагогика”. Носител е на златни медали от фестивалите в село Рибарица, “Фолклорен извор” - Царевец, фестивала в Копривщица, “С песните на Мита Стойчева“ - село Обединение, “Кехлибарен грозд“ - Харманли и редица други.
Преди броени седмици Петър Георгиев бе обявен за „Глас на 2014 г.” от първите годишни фолклорни награди „Борис Машалов“, проведени в Смолян.
Фолклористът е сред често канените в телевизионния ефир. През 2013 г. поривът му за опазване на българщината бе оценен от Съюза на журналистите в Горна Оряховица и гилдията му присъди наградата „Ряховски камъни“, давана на най-интересните и запомнящи се личности, които с дейността си разнасят името на железничарския град у нас и в чужбина.
Младият музикант е известен в цяла България и с колекцията си от автентични национални носии от различни краища на страната. Тази любов започва съвсем случайно. Като малко момче след смъртта на баба си Василка той открива в раклата й грижливо завити три везани престилки и риза. Така преди 16 години поставя началото на колекцията си от български национални костюми, в които има образци от различните региони. „Те вече са над 40 на брой, трудно ми е да ги съхранявам, но няма да се откажа“, споделя ентусиастът. Той не може да си обясни защо в Южна България много се ценят и пазят оригиналните носии, докато в Северна България те масово са били похабени и изхвърлени.
Петър не крие това национално богатство за себе си, а го споделя с останалите. Често организира изложби, на които представя колекцията си. С радост споделя, че все повече нараства интересът на сънародниците ни към традиционната българска носия, особено сред младите хора.
Една от най-старите народни носии в колекцията му е от родното Писарево - риза с много красива бродерия по пазвата, по яката и по маншета на ръкава. „Жената, която ми я даде, смяташе да я изхвърли. Аз я прибрах и запазих. Другата много стара носия е на сгодена мома от луковитското село Ъглен.
Почти всички са над стогодишни. Избягвам да ги купувам, не че имам възможност, но се стремя да знам историята на всяка една от тях, защото те са като съкровищници. По този начин споменът за човека, който я е притежавал, продължава да живее дълги години“, разказва Петър.
По-интересна е историята на друга, 150-годишна носия. Съпругът на жената, която е притежавала този женски сукман, е ходил в Америка. Той си бил купил билет за кораба “Титаник”. По някаква причина мъжът закъснява за тръгването на кораба и тази щастлива случайност му спасява живота.
Пазителят на традициите притежава и една сватбена носия - истински уникат не само защото е прекрасна, а и защото е с рисувано кадифе по края на полата. За последен път е била обличана някъде преди 80 г. от жената, която я дала на Петър. Носията е от сливенското село Балтец и може би той е единственият колекционер, който притежава такава. Най-старата народна премяна в колекция му е от средата на XIX век и с нея самият Петър участва в обичая Бабинден, пременен като булката.
Почти всичките му костюми са напълно комплектовани - имат чорапи, престилка, риза, пищимал, фуста или сукман, в зависимост от района. В колекцията му има една риза, ушита от естествена коприна, и две връхни дрехи - саи, които са се носили над ризата. Саята е част от костюма на богатите семейства. За да покаже социалния си статус, бащата е правил сая на дъщеря си. В тази връхна дреха винаги са били втъкавани сребърни нишки, ръкавите са украсявани с гайтани, разказва Петър.
За да съхрани народните носии в добър вид, младият мъж ги реставрира сам. Заради това му се наложило да овладее тънкостите на типично женския занаят - плетенето на старинни дантели, характерни за Силистренския край.
„Притежавам два костюма от този край, като единият е с точно такава дантела, която се пришива на голяма бяла забрадка и се носи в ежедневието, разказва Петър. Повечето семейства са запазили костюмите като семейни ценности, като реликви, но все пак няма как на риза или сукман на повече от век да няма някоя дупчица и така започнах да се уча да ги реставрирам. Не е лесно да се съхрани такъв костюм. Изискват се много грижи, много средства, време, но в крайна сметка правя това, за да запазя част от нашата история“, разказва Петър.
Българският фолклор е уникален. Ние сме българи и той е в кръвта ни. Така певецът и гайдарджията обяснява любовта и отдадеността си към автентичното народно творчество. От няколко години той работи с групи за изворен фолклор, с които жъне успехи на различни фестивални сцени. Освен това, младият мъж има самостоятелни изяви, като в репертоара си включва единствено автентични народни песни. „Старая се да изпълнявам песни, които не са толкова познати, да ги намирам от по-възрастните хора, да са с хубави, със смислени текстове“, обяснява Петър.
Той споделя, че не държи толкова на мелодията. По-важното за него е думите в песента да разлюлеят душата му, разказвайки хубава история. „Смятам, че трябва да запазим именно автентичния, изворен фолклор, защото в тези песни е истината“, пали се ентусиастът.
Петър разкрива, че няма любима песен, но в негова визитка се е превърнала една бавна добруджанска песен с рецитал, която разказва за българска мома, продадена от баща си на турски бей. Когато тръгват за родното му място, тя вижда Бяло море и го моли да спрат, за да го види отблизо. Девойката навлиза в морето и се удавя, така завършва и самата песен: „Янка се в море удави, пак си вярата не даде, вярата християнската, вярата бяла българска”.
Петър участва също в инициативите на националното сдружение „Работилница „Седянка”, чиито членове са си поставили за цел да съхранят и научат децата на стари традиционни занаяти като плетене на совалкова дантела, на кене, плетене с царевична шума и много други.
За да възроди културния живот в родното си село Писарево и да съхрани местните традиции, от 2010 г. Петър организира празник на автентичния фолклор “На мегдана”. На него се събират групи от цялата страна, които представят типични за населеното си място песни и танци, обичаи, автентични народни носии.
Идеята на този празник е да бъде съхранен местният фолклор във всичките му разновидности. Да извадим от раклите старите носии, да запеем песните на нашите баби, да заиграем старите мегдански хора, а с всичко това и да съхраним историята на своето село, казва в поканата си за празника младият фолклорист.
„Фолклорът е мъдростта, която липсва на всички ни в днешното нелеко ежедневие, за мен той го осмисля изцяло“ – казва Петър Георгиев след получаване на поредната си награда – „Пазител на традициите”. „Нека бъдем българи и запазим огъня на нашия фолклор“ – призовава ентусиастът от Писарево.
