То съдържа много витамини, без които е невъзможна белтъчната преработка
Зелето е било известно като ценна храна още от времето на Древен Рим. Още тогава са били отглеждани различни видове от него – главесто, листно, дори и броколи. В наше време се срещат над 10 различни вида зеле, включително цветното, брюкселското, колраби и т.н.
Лековитите свойства на зелето се дължат на високото съдържание на полезни биохимични съединения. В него се съдържат почти всички витамини, в това число и вит. И (метилметионин).
То съдържа и голямо количество целулоза, която, както се знае изчиства натрупаните токсини в стомашно-чревния тракт. Тартиоровата киселина, която се съдържа в него, препятства трансформирането на въглехидратите в мазнини и така предпазва организма от затлъстяване.
Зелето е отличен резервоар на жизнено важни за човека микроорганизми като калий, фосфор, манган, магнезий, желязо, органични киселини, азотни съединения и фитонциди.
Древните римляни са гледали на него освен като храна, още и като лекарство срещу безсъние, главоболие и за общо физическо укрепване на организма. Народната медицина в много страни го препоръчва при заболяване на черния дроб, авитаминоза, подагра, възпалителни процеси, захарен диабет, воднянка, язви и др.
Сокът от зеле спомага за по-бързото заздравяване на рани и повърхностни изгаряния. Листата му се използват при радикулит, ревматизъм, а също така и за болкоуспокояващи компреси.
Пресният сок от зеле влияе положително на функцията на щитовидната жлеза. Подпомага пикочоотделянето и поради това е полезно при бъбречни и сърдечни заболявания.
Суровото зеле спомага за намаляването на мазнините в човешкия организъм. Изследвания, проведени в Китай, показват, че китайското зеле лекува и птичия грип.
Всички видове зеле са богати на баластни вещества, неразтворими и разтворими, които се свързват химически с холестерина и спомагат вредният да бъде изхвърлян от тялото.
Киселото зеле е открито от китайците.
То е продукт на ферментацията, причинена от бактериите на млечната киселина, които разлагат въглехидратите в него на млечна и оцетна киселина, поради което зелето се запазва дълго. То съдържа ценния за човека витамин В12, както и вит. В6, без който е невъзможна белтъчната преработка.
Киселото зеле помага при храносмилателни проблеми – за да се излекувате от тях, яжте в продължение на 2 – 3 седмици по 200 г от него, като го дъвчете добре. То е и добър помощник в борбата срещу рака, тъй като бактериите на млечната киселина активизират имунната система.
Лечение със зеле
Рецепта 1 (за рани, разширени вени, главоболие): Дебели пресни листа се измиват и се начукват, докато омекнат. Затоплят се леко и се поставят на болното място така, че да се припокриват.
Рецепта 2 (при гастрит): Пие се сок от бяло зеле по половин чаша 3 пъти на ден 1 час преди ядене. Сокът трябва да се пие веднага след изстискването му.
Рецепта 3 (против хъркане): С машинка за месо се смилат няколко сочни зелеви листа и се прецеждат през марля. За една доза е необходима 1 ч.ч. сок. Към него се добавя 1 с.л. пчелен мед, които се смесва добре със сока. Пие се половин час преди заспиване.
Рецепта 4 (против киселини): Обикновено бяло зеле се нарязва на ситно, като за готвене. Слага се в тенджера, залива се с прясно мляко и се вари. Всяка сутрин на гладно се изяждат по 1 – 2 с.л. и чак след 3 часа се закусва. За една седмица киселините изчезват.
Рецепта 5 (при запек): Използва се прясно изцеден сок от бяло зеле. Пие се по 1/2 к.ч. 2 – 3 пъти дневно преди ядене.
Противопоказания
Страдащите от гастрит, язва, колит и дисбактероза трябва да го консумират добре сварено и с растителна мазнина, като първоначално се почва с малки количества.
