За обредния хляб, каденето и огъня в традиционната символика и обредност
Автор: Лидия Димитрова
Системата от религиозни празници, свързани с календарната стопанска година, остатъците от древната езическа или както я наричаме още „народна вяра“, в съгласие с християнската църква, съставляват общо казано народната ни религия.
Нито един празник не може да бъде празник с религиозно значение, не може да притежава онази духовна умилостивителна сила, каквато й предава народната вяра и Християнството, ако не се извърши и придружи от следните три условия: да има жертва, да има обредни хлябове и кадене. А обредността на Коледната Бъдни вечер се оформя от трапеза, бъдник и коледуване.
Жертвата е обречено предварително животно, което се коли. А жертвоприношението според Александър Хофард е сигнал за излъчваната към Бога религиозна съпричастност.
Според него, българите са вярвали, че душата на жертвата, която е енергия, напущайки земното си вместилище, отива във вместилището на висшата енергийна творяща същност – небето.
Но как е станало така, че на Коледа християнството е разрешило жертвеното животно да е прасе, като се има предвид, че според Стария завет древните пророци поставят свинята в категорията на „нечистите животни“, т. е. животни, които се употребяват за храна и култове от езичниците. Траките също са принасяли в жертва домашната свиня.
Явно яденето на свинско месо, което е много разпространено в Казанлъшко, има езически елемент, но вероятно е свързано и с климатичните особености на долината, в която е имало много снежни и студени зими.
И все пак Християнството приема тази жертва, но при определени условия – да не се кади. Прасето се коли обикновено предния ден преди Коледа, когато са последните постни дни, рано сутринта, след което, като се очисти и подреди се прибира в зимника. То не присъства в никакъв вариант на коледната трапеза, която е в чест на новородилия се Божи син Христос. Яденето на коледната трапеза е постно.
Коленето на прасето се прави от специално обучени хора, които знаели как по най-бърз и безболезен начин да извършат това действие с нож. Траки и прабългари вярвали, че жертвеното животно притежава силна оренда (знание, път, закон, б. р.), която може да премине у хората, особено чрез кръвта му. Затова при приготвянето на специалното коледно ядене, т. н. „кървавица“, и до днес между ситно нарязаното месо се слага и малко кръв преди да се сготви. Тя се вари през нощта, докато се чакат коледарите и се консумира на другия ден.
Всички членове на семейството и гости – помагачи, които са имали допир с прасето по време на пренасянето му в жертва и подреждането, след като добре си измият ръцете, ги натъркват с царевични трици, за да се изчисти от тях последната мазнина, ако е останала такава. Това се е спазвало стриктно, защото постите преди Коледа са били много строго спазвани като духовно и физическо очистение преди посрещането на великия ден – раждането на Млада Бога.
Към бъднивечерската трапеза се прилагат изключителни изисквания. В Казанлъшко тя се нарежда върху голяма кръгла софра в средата на стаята. За нареждане на трапезата се ползвали месали и други постелки, но в летните празници, когато тя се прави на двора. Коледната трапеза се нарежда върху кръг – митическото култово обозначение на тракийския бог на Слънцето. Старобългарското му наименование е „коло“, по-късно е колело, а диалектно кол`то.
Кръглата софра, отрупана с ястия и огряна от светлината на запалената коледна свещ, поставена също върху кръг – коледния обреден хляб, и от искрящия огън в огнището, е истинска символика на обожествяваното в древността слънце, а след приемането на християнството, чествано като едно от най-великите творения на Всевишния Бог, който като него е една безкрайност, няма начало и край. И както Божия син, който се роди като спасителна светлина, като все ярко неугасващо Слънце, което освещава всички дълбочини на човешкия дух и мисъл.
Периодът на коледните пости, наложен от каноните на християнската църква, определя традиционния характер на ястията, които се приготвят за коледната трапеза. Това са само постни ястия, но здраво свързани с предхристиянските вярвания за плодородие през следващата година. На коледната трапеза се поставя от всичко, което е произведено за ядене от семейството. В Казанлъшко много се държи на коледната трапеза да има печени или варени картофи, тъй като те са основното растение, което вирее в близост с планините; пълнени червени чушки с булгур, който е бил познат и на траките, за него пише древният гръцки учен Херодот.
Още т. н. „пописка“, готвено кисело зеле с булгур (в редки случаи с ориз, защото бил внасян рядко в селата, и то бил много скъп), баница с орехи, тъй като в Казанлъшката долина е имало много орехови дървета; качамак, залят с петмез (варен от тръстика) и поръсен със счукани орехи, кисело зеле и зелева чорба (армея) с нарязан в нея праз и поръсена с червен пипер, варена царевица, пуканки, ошав от сушени плодове, грозде, специално запазено на „свесла“, за Коледа, както и диня, опазена при житото в хамбара, ябълки, орехи, круши, чесън, червен лук, ряпа, люти чушки и туршия.
За пиене на възрастните се поставя „павурчето“ със сливова или гюлова ракия, глиненото „шуле“ с вино, особено добре познато на траките, отъждествявано с кръвта, а за децата разтворен във вода мед – „медовина“.
Всичко това са безкръвните жертви, принесени в чест на новородения Бог Христос, дарове за Него, така както Звездобройците са Му поднесли своите дарове в пещерата, като на цар. Затова и коледната трапеза трябва да е богата, царска.
Най-централно място в коледната вечеря има обредният хляб. Той е квасен, с кръгла форма. Отново кръглата форма, символизираща слънчевия диск, е в средата на софрата. В Казанлъшко обредните хлябове не ги украсяват пищно. Някъде изработват отгоре тестено изображение на житен клас, цвете или пък набождат орехови ядки, защото орехът е „свято дърво“. От него се прави „дървеното масло“ (олио), с което се палят кандилата пред иконите и се чете молитва. Намазват хлябовете преди да ги опекат с яйце, защото то носи в себе си живота.
Обредният хляб е задължителната безкръвна жертва, отправена към света Богородица и Божия син. Когото тя ще роди тази нощ.
Каденето на коледната трапеза е задължително. То съставлява неразделна част от жертвоприношението – в този случай постната храна, специалният хляб „бъдник“. Предложената „жертва“ и обредни хлябове не могат да бъдат осветени и да станат жертвоприношение, ако не се прекадят. А осветени те стават свещени. Кади се тамян, който в България се внася от Изток, но може да се прикади и с босилек.
Тамянът, купен от черквата, е поставян върху керемида, а някъде и върху палешника. И двата предмета са свързани с дома на семейството, върху тях се слагат разгорени дърва – жарава. Това извършва един от възрастните членове на семейството, който след прочитане на молитвата и прекадяването на софрата с яденето разклаща кадилото над главите на насядалите около трапезата, а след това минава по всичките стаи, ьгли, по судормата, килера, двора и добитъка. Това се прави, за да се прогонят всякакви зли сили и семейството да посрещне раждането на Млада Бога с очистени сърца и тела и в очистен дом.
Около софрата сядат всички заедно и стават едновременно, за да бъде сплотено семейството през цялата година. Обредния хляб разчупва най-старият мъж и първият залък е за света Богородица. Той се оставя на иконостаса. От този хляб се дават малки парченца и на добитъка, защото и той в тази вечер е свръхчувствителен, та да е здрав и пак за здраве останалите трохи от трапезата се хвърлят в огъня.
Каденето на Коледа на цялата къща, хората, добитъка, храната съдържа и магическия елемент за огнена лустрация, не само хора и добитък, но храната да са чисти и се приобщават към тайнствената му сила. Огънят прогонва опасните демони. Пламъкът играе, както играят танцьорите по празниците и във всичко това лежи някакво енергично движение, някаква проява на сила, която човек схваща инстинктивно, сила мощна като нещо спасително, деятелно, жизнено, насърчително.
Движението на огъня е действие, живот като слънцето, в чест на което е празникът Коледа и в чест на твореца и Спасителя, който също е безкрайна и неугасваща светлина. Не случайно Отците поставят Рождество Христово на 25 декември, началото на слънчевото засилване сред зима. Езичниците не само празнували празника на рождението на бога Слънце, но и палели огньове и с тези зрелища са увличали и някои новопокръстени християни.
Според Михаил Арнаудов, един късен сирийски теолог, името на който той не цитира, е казал:„Щом учителите (на черквата) забелязали, че християните се съблазняват от това, погрижили се и започнали да правят на този ден (25 декември) истинското Рождество, а на 6 януари пък Богоявление. И така те са задържали този обичай до ден днешен наедно с обичая да се палят огньове“.
