Вирусните заболявания при зайците са сред най-опасните и смъртоносни страдания. Тъй като тези животни имат сравнително по-слаби защитни механизми, свързани с малкото тегло и нежна конструкция, много често стават жертва на тежки вирусни инфекции. Опасността от последните е почти непредвидима – вирусите са навсякъде около нас.
Струпването на голям брой животни на едно място е другият голям проблем. Това дава възможност за бързо намножаване на бактерии и вируси, като последните за кратко време преминават през много организми и за часове повишават своята вирулентност (болестотворност).
Препасирането на вирусите през много боледуващи зайци затруднява лечението и ускорява разпространението на страшните инфекции. Ще посочим най-значимите вирусни заболявания за нашата страна, представляващи икономически и здравен интерес, които могат наистина да объркат сметките на неопитни зайцевъди:
Хеморагична болест по зайците (ХБЗ), Китайска болест, Хеморагична септицемия, Вирусен хепатит, Хеморагичен хепатит и т.н. са все синоними на най-опасната болест по зайците. Хората най-добре кратко са я кръстили – чума. Най-чувствителни са младите таушани на възраст 40-50 дни. Предаването на заразата става чрез директно и/или индиректно общуване, назално, конюнктивално, но най-често чрез заразена храна и вода - орално. Вирусите се излъчват с всички секрети и екскрети от болните, така че за часове цялата околна среда вече е инфектирана.
Свръхострото протичане става изключително бързо – само за минути или няколко часа. Зайците се омърлушват, сковават, изпищяват и изпадат в агония. Острата форма протича в рамките на 12-48 часа с висока – 41 и повече градуса температура, анорексия (липса на апетит), конвулсии, парези, извиване на главата (опистотонус), задух, пенестокървави течения от носа, парализа и смърт. Хроничната или подострата форма се среща много рядко и протича с генерализирана жълтеница, която след седмица-две завършва със смърт.
Лечението на практика е невъзможно. Първо, защото няма време да се реагира и второ, защото причинителят е вирус. Затова пък има сигурна профилактика. Зайцевъди, които не си ваксинират зайците против чума, просто са в постоянен риск и хазартно залагат само на чистата случайност. Ваксините против чума са: Песторин – 1 мл, Куниправак – 0,5 мл, Хебовак, Рабигард и др.
Ваксинират се първоначално всички зайчета, навършили 40-дневна възраст, и след това на 6 месеца – цялото поголовие. Ваксината се поставя подкожно на врата. Прави се лесно, бързо, евтина е и много стопани сами се справят отлично с тази проста манипулация. Запомнете – с чумата шега не бива и не си струва за жълти стотинки да изхвърляте чували, пълни с умрели зайци. Не е ли по-добре да ги ваксинирате редовно (през 6 месеца)?!
Миксоматоза – заболяването стана особено популярно през тази година, тъй като непрекъснатите валежи донесоха висока влажност и силно увеличиха популацията на комари, бълхи, кърлежи и др. кръвосмучещи. Последните пренасят вируса на заболяването.
Класическата форма протича с появата на малко безцветно или зачервено възелче на мястото на ухапването, което бързо нараства и достига 5 см в диаметър. След още 3-4 дни може да се забележат оток на клепачите, конюнктивит, повишено сълзоотделяне. Впоследствие секретът от очите става гноен и дори кървавооцветен. Клиничният развой към 6-7-ия ден показва характерни отоци на устните, в основата на ушните раковини, което състояние се описва с термина ”лъвска глава”.
Отоци се появяват в аногениталната област и по гърба. Всичко това протича на фона на висока температура – 41 и повече градуса. Зайците са омърлушени, вяли, липсва апетит и бързо отслабват. Около 7-8-ия ден се появяват и респираторни симптоми – ринит, затруднено и сумтящо дишане, хрипове, кашлица, като към 12-14-ия ден обикновено животните умират. Подрастващите зайци боледуват по-тежко и умират още на 6-7-ия ден. Преди фаталния момент болните изпадат в кома, парализират се, а температурата критично спада.
Респираторната форма е свързана с появата на тежък ринит, а по-късно и на пневмония. Като следствие от силно подутите клепачи често се стига до затваряне на очите (сънливи очи).
Лечението както и при чумата е безрезултатно поради гореописаните причини. За късмет на всички зайцевъди, съществува надеждна ваксина и тя се казва Миксорен. Прилага се по същия начин – подкожно, лесно и бързо. Просто за секунди! Ако наблизо имате биотопи на комари, тази болест ще ви споходи със сигурност. Помислете преди да е станало късно.
Папиломатоза – вирусно заболяване, протичащо с характерни брадавицоподобни образувания по кожата, най-често в областта на главата, корема, шията, ушите и по гърба. Отначало папиломите са единични, постепенно се сливат и обединяват и засегнатият участък придобива вид на плътен налеп с грапава повърхност (като кора на дърво) със сив цвят, стигащ на големина 2-3 см в диаметър. При зайци с отслабен имунитет тези брадавичести конгломерати могат да засегнат цялото тяло. Да уточним – става въпрос за доброкачествени епидермални новообразувания под формата на брадавици.
Лечението най-често включва хирургическо отстраняване на папиломите чрез внимателното им изрязване и последваща обработка на раните. Успешно се прилагат и някои консервативни методи. Например след скарифициране (леко надраскване) на папиломите, те се тушират с разтвор от смесени равни части йодна тинктура и глицерин, може и с течен гранулин, тинктура от пчелен клей и др. Съществуват и антибиотици във вид на спрей, които след скарифициране могат да се приложат: Нео каф, Аламицин, Педерипра и др.
Вирусен инфекциозен стоматит – вирусът има ясно изразен тропизъм – устата кухина на зайците. В началото животните са с капризен апетит, омърлушени, лигавицата на езика, небцето и горната устна е зачервена. Впоследствие по лигавицата се появяват малки мехурчета с големина до лещено зърно, които се пукат и под тях остават ерозирали участъци с неправилна форма. По-късно те се покриват с жълтобелезникав налеп, който бързо пада и езикът изглежда като оголен. Температурата достига до 41 градуса, а храненето при тези рани в устата, разбира се е силно затруднено.
Друг характерен симптом е силната саливация (слюноотделяне). В началото се забелязва силно подмокряне със слюнка на космите в ъглите на устата, от което те се слепват и заприличват на мустачки. Впоследствие слюноотделянето се засилва, в резултат на което се подмокря кожата на шията и гърдите. Зайците в опитите си да търкат устата си извършват характерни движения с лапички и издават типични мляскащи звуци.
При голяма част от зайците признаците отшумяват и за 10-12 дни настъпва облекчение- температурата се нормализира, лигавицата в устата се възстановява, саливацията – намалява, а апетитът се завръща. При имунно супресирани зайци, недобре хранени и гледани, както и такива, подложени на стрес обаче, настъпват усложнения. Те са в резултат от нахлуването на вторични патогени на вече увредения терен в устата- стафилококи, стрептококи, гъбички, вируси и др. В такива случаи общото състояние продължава да се влошава, появява се лош дъх от устата и диария. В такива случаи зайците умират след още 2-3 дни.
Лечението дава добри резултати. Може да се използват меки дезинфектанти за промивка на устната кухина, напр. калиев перманганат 1%, спиртен извлек на прополис, риванол и др.
Последните две заболявания, неслучайно сме го поставили накрая – не са толкова сериозни колкото първите две. Така че с много малко грижи сами ще се справите с тях, напълно успешно и резултатно.
