Народът ги нарича още Мратинци, защото хищниците често нападат стадата и добитъкът мре без време
Автор: Христина Митева
Според различните географски области Вълчите празници се празнуват по различно време през зимата – от Димитровден, та чак до март.
Те траят три дена и в този период се внимава по никакъв начин да не се споменават нито вълците, нито пакостите, които сторват на хората и добитъка. Впрочем някъде наричат тези дни Мратинци – може би това име идва от някой епитет на вълците убийци, заради които някои стопани и домашни животни мрели без време (в други краища на страната този митологичен период е известен като Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др., б. р.).
Докато текат тези празници, не се преде, тъче и шие, тъй като така получената дреха – която някога е била изработена от вълна – ще бъде разкъсана от вълците, а човекът, който я обличал, щял да бъде убит и изяден от тях (спазва се също и поверието да се заключва веригата на огнището и да не се изхвърля пепелта от него, тъй като се вярва, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят, б. р.).
Вечер край огнището разказите на млади и стари изобилствали от страшни и кървави истории за нападения от страна на дивите животни. За вълците, приличащи на голямо и яко овчарско куче, добре се знаело, че умеят да бягат много бързо, да чуват много добре и още по-добре да улавят миризмата на мършата, дори тя да се носи от километри.
През деня хищникът обикновено се крие, а излиза на лов нощно време.
Но през зимата, когато натрупа дебел сняг и всичко се е спотаило и смълчало на завет в гората, вълкът излиза да търси плячка и през деня, но вече в компанията на малки или по-големи глутници. Именно тогава той става по-нападателен и по-смел и посяга на хора.
Най-потърпевши от неговите нападения, естествено, са овчарите и стадата им или пък пътници, на които се налага неотложно да отидат до града на пазар или за лекарство за някой близък болник.
Срещата между човека и вълка може да приключи с добър изход, стига представителят на вида хомо сапиенс да успее да надхитри животното. Ако човек пръв съгледа вълка, хищникът се изненадва и стресира – устата му се схваща и той целият се вдървява, без да може да помръдне от мястото си. Затова и не напада.
И обратното – ако вълкът пръв види човека, то той ще се вкочани от страх и изненада. И така се сковава, че не може да помръдне – нито да бяга, нито да се бори за живота си.
В миналото овчарите издебвали къде е вълчата бърлога, за да избият малките вълчета, докато още са безпомощни. Иначе те старателно отбягвали местата с вълчи леговища, но срещата с дивите зверове понякога била неизбежна и често с фатален край.
Но имало случаи, когато човекът се спасявал, хвърляйки хляба си, що носел за изпът. Друг път пък отървавал кожата, в случай че при бягството поясът му се развърже и започне да се влачи по земята след него. Тогава вълкът не го застигал и не му се нахвърлял отзад, защото се боял от разпасания пояс. Случвало се и да се развържат вървите на цървулите на бягащия, което също го спасявало, тъй като те се мятали около краката му и се влачели подире му.
Ала все пак хората вярвали, че най-сигурна защита си осигуряват чрез спазването на вълчите празници.
Народът нарича „Вълче време“ онези дни, през които се спуска тежка и гъста мъгла, та човек тогава е по-уязвим и не може да види навреме врага си. На много места из страната в този период хората избягват да излизат навън след залез слънце.
