Заразените птици обикновено не показват ясни признаци
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Гълъбарите у нас тъпчат непрекъснато своите пернати с какви ли не антибиотици, забъркват „уникални” комбинации и се чудят защо птиците им не са във форма и непрекъснато умират. Много рядко обаче някой се сеща, че те всъщност са „инкубатор” на паразити, някои от които са невидими с просто око.
При гълъбите се срещат най-често два вида нематоди (глисти) - Capillaria obsignata и Ascaridia columbae, които са много тънки, нежни и фини и се размножават с яйца, които пернатите ежедневно поглъщат с десетки, стотици и дори хиляди. Освен това в летящите красавци паразитират и два вида панделковидни паразити (тении) - Hymenolepis columbae и Raillietina columbae, с които те се инвазират, изяждайки междинните гостоприемници – мравки, малки бръмбари, охлювчета.
На практика най-често гълъбите са „нападнати“ едновременно с няколко от изброените паразити. Все пак има и добра новина – научно е установено, че ежедневното приемане на няколко десетки (20-40, дори в отделни случаи до 80 яйца) от здрав, добре хранен и гледан гълъб с добър имунитет, не могат да предизвикат заболяване. Имунната система на организма е в състояние да се справи с такова количество нашественици. Иначе би било страшно.
Болните птици обикновено не показват ясни признаци, затова и повечето гълъбари неглежират паразитозите. Може да направят впечатление размекнатите изпражнения с варираща консистенция.
Отначало апетитът е повишен, но впоследствие намалява и птиците силно отслабват. Тежко засегнатите пернати са с влошено общо състояние – отпуснати, апатични, неспокойни, а перата са разрошени и без блясък. Особено типичен признак е т.нар. „маршируване” на гълъбите с крака – те започват да тропат на място.
Наличието на паразити в организма силно влошава репродуктивните качества на птиците – те спират да снасят яйца, не мътят, новоизлюпените пиленца бързо загиват и др. Практиката показва, че у нас за съжаление почти 100 % от гълъбите са опаразитени в някаква степен. Статистиката е тъжна, но е факт.
За лечение се прилага препаратът „Левоколумбин-23“ – по ½ до 1 таблетка сутрин на гладно в човката. След третиране е добре птиците да не се хранят в продължение на 3-4 часа, но вода може да пият. След 14 дни процедурата се повтаря.
Профилактично е правилно поне на 3 месеца да се прави еднократно третиране. Ако стопаните имат повече птици и не им е удобно индивидуалното третиране на всяка от тях, може да използват препарати, които се дават във водата за пиене – „Пиператрин“ или „Хелмицид“ например. Не е добра идея птиците да се третират на възраст под 2 месеца. Даването на препарати в периода на линеене също е противопоказно, както и при хранене на новоизлюпени гълъбчета.
Но трябва да се знае, че колкото и добре гълъбарите да хранят и гледат своите птици, каквито и „перфектни комбинации” от антибиотици и стимуланти да използват, ако не ги обезпаразитяват периодично и адекватно, винаги ще имат проблеми с красивата си перната стока.
