Това не е Дякон Левский
Веселин Плачков е изключително ярък в образа на Дякона. И... толкоз
13 Март 2015, Петък
Болни мисли на потресен зрител
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Сметнах, че най-малкото, което мога да направя, е да видя „Дякон Левский” и тогава да говоря за него, а не като повече от 50% от „възмутените” - да зобя от интернет злобни ругатни по негов адрес, да ги възпроизвеждам и така да трупам интерес към собствената си персона. Затова говоря от първо лице, единствено число.
Да си купи билет за филм за Левски е най-нищожното, което може да направи за неговата памет който и да е българин, макар че държа да отбележа и това – не съм ходил да го гледам със служебен пропуск.
Искате ли с две думи, първосигнално? Не ходете!
Ако не ви стига, ето няколко изречения по темата.
Филмът е 3 часа и 40 минути. Отекчително е, в стил най-лютата досада на Питър Джаксън, създателят на властелина на пръстените, хобитите, орките, елфите, джуджетата и каквото още там се сетите.
Очевидно е, че щом става дума за живота и делото на Васил Левски, трябва да бъде обърнато внимание на важни факти и спирки от неговата съдба. Това хубаво, ама е направено с толкова напълно безсмислени добавки към сюжетната линия, толкова излишни второстепенни герои и случки, толкова крещящи отклонения, че след около 20 минути гледане на човек му става ясно защо цялото времетраене е толкова дълго.
Чух и гледах в една от злобните тиради в защита на творението си режисьорът и сценарист Максим Генчев да обяснява, че всъщност целият материал бил около 7 часа, но трябвало да бъдат премахнати най-кървавите и брутални екшън сцени, за да можело картината да бъде по-лесно преглътната.
Голяма грешка! Да бяхте ги оставили, та барем някой се загледа по тях и остане до края. Понеже, докато бях в залата, виждах как постоянно излизаха хора, кой мърморейки разочаровано, кой шепнейки откровени ругатни.
Още нещо: в днешния 21 век, когато възможностите на киното са стигнали изумителни върхове, да си повярваш, че в 90% от екшън сцените е достатъчен само един забавен каданс, според мен си е чиста проба самонадеяност. Излишна самонадеяност.
Ако случайно стигнете до антракта (да, разделен е на две части) и след нервната цигара се настаните в очакване на истинската част, когато Дякона вече тръгва да прави комитети, ви поздравявам за здравите нерви. Аз бях точно дотам.
Около половин час след това се случи обирът на пощата в Арабаконак, който за мен удари финалният акорд. Действието беше напрегнато както във филм от 1959 година, а звукът от изстрелите на пищовите беше като такъв от онези плюкала по стрелбищата на панаира навремето.
В добавка – с нищо непредизвиканите появявания на Максим Генчев в ролята на Мохарем бей, който си спомня за дъщеря си Лейля. И очевидните познания по разговорен турски език, демонстрирани от някои от персонажите (това несъмнено би давало повече автентичност на атмосферата, ако не беше, както много други неща във филма, обикновена самоцел).
Заради идеята непременно в действието да бъде вкарана мистика и зловещата ръка на тайните общества, актьорът Ники Сотиров се е нагърбил с ролята да изиграе злодея барон Бонър – масонска гад, обсебена от мисълта да открие мощите на свети Игнатий, постоянно преследваща Левски с цел... не става ясно каква.
Според някои съвсем мъгляви исторически източници е възможно да е съществувал такъв човек, който е направил Раковски, Левски, Панайот Хитов и Ангел Кънчев масони.
Разбирам, че ви звучи абсурдно и ставате леко нервни, та затова спирам. Четох някъде как талантливият актьор казва, че да направиш филм за Левски и все едно да скочиш от висока скала и да се надяваш под теб да има вода. Надеждата му, както и тази на всички от екипа, е останала напразна. Разбили са се. Напълно.
Помня как като хлапе моите родители говореха с презрение за някакъв филм, в който на Дякона викали „джингиби”. Вероятно са говорили за „Демонът на империята”, единствения опит през цялото българско кино да бъде създаден филм за Васил Левски.
Тогава е обрал цялата негативна енергия на обществото, което да речем, че е обяснимо – хората са живеели в условия на тежка идеология и брутална промивка на мозъка.
И ако Максим Генчев упреква тези, които не харесват творението му, че са подли и злобни душици, завистливи към титаничния му киноталант, циментови глави, надъхани с клишета, какво ще каже за младежите и юношите, които започнаха да излизат от залата още преди да свърши и един час време?
Нали идеята е точно те да бъдат приобщени към родолюбивата идея? Това няма как да стане с протяжни и изсмукани от пръсти сцени.
Младите са страшно отракани, знаят много неща, а и имат представа какво означава хубаво кино. А! И онова ужасяващо, противно декламиране в 90% от съвременното родно кинопроизводство. Тук отново е на пиедестал.
В цялата работа има нещо наистина много хубаво – актьорът Веселин Плачков е страшно харизматичен, изглежда много добре в ролята на Апостола. Но може би в някой друг, по-малко излишно натруфен и занимаващ се не с някакви мушици около него, а наистина с неговата личност и славна съдба.
Отидох да гледам „Дякон Левский” с огромно желание да го харесам. Напук на хилядите тонове кал, които се изляха връз него още преди да излезе на екран.
А си излязох от салона с нещо като болка в душата.
Една приятелка каза, че така се чувствали хората с измамени силни надежди. Съгласен. Но не става въпрос за който и да е. А за Дякон Левский.
Ако искате се пробвайте. На ваша отговорност.
В категории:
Коментари
,
Горещи новини