Единственото в света находище на български ерантис е край Чупрене
Автор: Камен Колев
Първата закачка, която ще чуете от местните хора в Турлашкия край, когато ви поканят на трапезата си и ви нагостят със задължителните баница и ракия, ще е: „Що е то турлак? Ни риба, ни рак. Он е балканджия и е шегаджия като габровлия, ама не е сметкаджия. А по работу и по инат е на шопа тога брат”.
Може да имате затруднения с разбирането на техния диалект и дълго да се чудите какво пък означава фразата „Када кум прасе и ти вречу”. На своя си език турлаците ви казват, че когато ти се дава нещо, трябва да го вземеш, защото после може и да е късно. Всеки кум много обещава, но когато ти подарява прасе, трябва да имаш приготвен чувал и да го прибереш веднага, за да не размисли той после и да се откаже от дадената дума, разясняват в местното читалище.
Турлаците са етнографска група от около 20 хиляди души. Събратята им живеят и на сръбска територия по поречието на река Тимок. Те са диви и необуздани българи балканджии, отбелязва в тълковния си речник изтъкнатият ни езиковед и фолклорист Найден Геров. Самите турлаци се наричат „луди глави“ и се определят като свободолюбив и буен народ.
Ходили са запасани с ножове и пистолети и са носили бели дрехи, откъдето идва и другото им наименование – белодрешковци. До Освобождението дори свещениците им са се обличали с бели дрехи и само дългите им бради и коси са подсказвали техния духовен сан.
Самобитните турлаци обитават община Чупрене в подножието на Светиниколската планина, която на север граничи с община Белоградчик, а на юг опира до област Монтана. Незаслужено подценяван като туристическа дестинация, този край се гордее с прекрасните си планини, гори и чудно красива природа.
Малко известен факт е, че в целия свят единствено тук може да се види включеното в Червената книга растение български ерантис, което цъфти по това време на годината – след стопяването на снеговете.
В Чупрене ежегодно се провежда юнският събор на турлаците, на който човек може да научи цялата им история и да се наслади на уникалния им фолклор. Ако пък е любител на вкусната храна – община Чупрене е една от най-„апетитните“ дестинации за кулинарен туризъм. Местните са най-горди със своята баница със сирене, но готвят и т. нар. „бел муж” – мезе, подобно по вкус на кашкавала и приготвено от несолено прясно сирене и брашно. Типично местно ястие е и „оцът” – салата от суха чушка, копър, краставици, вода, оцет и пресен чесън. Жените готвят и „дзипка” – блюдо от сухи чушки, праз, фасул и брашно.
Малката община Чупрене, която заема площ от 330 кв. км и е с население 3000 души, включва осем селища – с. Чупрене, с. Горни Лом, с. Долни Лом, с. Репляна, с. Средогрив, с. Търговище, с. Протопопинци и с. Върбово.
Връх Миджур със своите 2168 м се явява най-високият в Западна Стара планина, а най-ниската точка бележи махала „Фалковец", която е разположена само на 320 м надморска височина. Районът съчетава по чудно красив начин Предбалкана и същинския Балкан и предлага на запалените по планинарството десетки атрактивни екопътеки.
През 1973 г. в землищата на селата Стакевци, Чупрене, Репляна и Горни Лом, за да се опази най-северната ни иглолистна гора и нейните обитатели, е създаден горският резерват „Чупрене". Четири години по-късно ЮНЕСКО го включва в своите списъци на защитени природни територии. Тук е единственото у нас естествено обитание на глухар, а и няма друг резерват в България, в който постоянно да живеят вълци...
Ако разполагате с повече време, разгледайте и осемте села в общината. Нейното главно селище – Чупрене, е било обитавано още преди 10 хиляди години. За произхода на името му има три версии: че идва от „чула" – красива девойка, от „чуприна" – китка от дървета, или от „чуприя" – мост. Преди да бъде построено шосето Лом – Пирот, през Чупрене е минавал огромен поток пътници и търговци на път за или от Сърбия. Навремето в селото е имало митница и пощенска станция, описани в пътеписите на пътешественика Феникс Каниц.
Красиво балканско село е и Горни Лом, разположено на двата бряга на река Лом. За хилядолетната му история свидетелстват Калето в Градишкия рът, минната галерия на Коло и църквата „Света Параскева", строена по времето на цар Иван Срацимир през XIV век.
Село Репляна пък се намира в хълмиста местност между селата Долни Лом и Чупрене. Североизточната му страна е оградена с високи скалисти върхове, наричани „глами".
Първите заселници са дошли от Сърбия и Черна гора и са се занимавали с отглеждане на животни, а наесен, когато пашата спирала, се прибирали в родните си села. Напролет се връщали отново. Някои решили да останат за постоянно и така създали първата махала.
Средогрив също е старо селище, доказателство за което са античните находки в местността Бабу. Там е имало римско селище и крепост, чиито руини съществуват и до днес. На североизток от укреплението има останки от манастир, а на северозапад – от черква или параклис.
Малко по-късно, в края на XVIII век, се е появило село Търговище. То е и най-младото на територията на общината. Името му идва от неговите основатели – трима търговци. Прочуло се е с десетките си тепавици още от времето на турското робство, които обработвали шаяк от четири съседни околии.
Струва си да отскочите и до с. Върбово, за да видите историческия кръст, пренесен преди векове на днешното си място. При преминаването на различни племена, населеното място е било нападано и опожарявано десетки пъти, включително и при кръстоносните походи на готите от Франция и латините от Италия. Днес в околностите му има местност, наречена Галатинска мъртвин.
Древно селище е имало и на мястото на днешното с. Долни Лом. Тук римляните и латините са експлоатирали златни, сребърни и железни мини в подножието на връх Миджур. Тази дейност е продължила и по времето на Видинското царство, когато до падането му под турско робство в района е имало голям религиозен център.
Струва си да се разгледа тукашната църква „Св. Троица”, строена със средства на местното население около 1848 г. Стените й са дебели един метър. В нея са запазени хоругвата, две старинни икони и много древни книги. В центъра на селото се намира и оброчен кръст, направен от ломен камък и висок два метра. Според преданието, той е издигнат в памет на местния възрожденец Рангел Еленков, написал живописното „Описание на Фалковския край“ и загинал в Нишкото въстание през 1841 г. Кръстът е обозначен и върху руската карта на България, създадена по времето на Руско-турската война.
Ако сте любители на спелеоложкия туризъм, община Чупрене има какво да ви предложи. Тук има много пещери, някои от които са достъпни за туристи без екипировка. В една от тях – Десни сухи печ, са намерени следи от праисторически хора и пещерна мечка. През 1972 г. там е проведен медицински експеримент с престой на човек в изолирана среда. В продължение на 62 дни в пещерата са били държани хора без контакт с външния свят.
Праисторически люде са обитавали и пещерата Леви сухи печ. В нея са намерени керамика и монети от Римската империя. През 1985 г. във вътрешността й е построена и оборудвана геофизична лаборатория, в която са се провеждали геодинамични измервания на земната кора.
За водоизточник се използва пещерата Водни печ, дълга 1300 м. В нея обаче може да се влезе само при ниски води. Вода блика и от пещерата Суодолски печ, в която са открити керамика и средновековни монети, но не е проучена.
Село Чупрене е изходният пункт на четири от десетте екопътеки в района. За всички крайната точка са красивите местности на 1300 м височина – Бекинска шобърка и Мартинов Камък. През лятото без бинокъл от връх Поповица (1500 м) може да се види тихия син Дунав.
