Причинителите са паразити, които нападат стадата през пролетта
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Една от най-опасните болести, която напада агнетата напролет, се предизвиква от паразити и може да доведе до значителен спад в прираста на животните. Тя се отличава с много висока смъртност. Става въпрос за заболяването мониезиоза. То засяга младите едри и дребни преживни животни – агнета, ярета, телета, както и някои диви тревопасни животни. Най-голямо стопанско значение болестта има при агнетата и яретата.
Причинители на паразитозата са два вида цестоди (тении) - Moniesia expansa и Moniesia benedini. Двата вида мониезии представляват значителни по размери лентовидни паразити с дължина от 1 до 6 метра и ширина от 1,6 до 4 см. Тялото им е съставено от множество членчета, които придават леко напречно набразден вид на микроорганизма. Всяко членче е хермафродитно и съдържа двойна полова система – по две мъжки и две женски.
Локализацията на тези големи паразити е в тънките черва. Оценявайки размера им при масивна инвазия става ясно, че не е трудно просветът на червата да бъде запушен.
Болните животни инвазират околната среда, изхвърляйки с изпражненията си зрели членчета на паразита. Последните са пълни с инвазиоспособни яйца, които се поглъщат от много малки почвени кърлежчета. Агнетата и яретата се заразяват по време на пашата, когато заедно с тревата поглъщат и междинните гостоприемници – дребните кърлежчета.
Мониезиите са изключително плодовити паразити, тъй като всяко членче е самостоятелна полово възпроизводителна единица, при това с две двойни полови системи. Стотиците хиляди яйца, който един екземпляр произвежда дневно, водят до бързо разсейване на заболяването и за кратко време на практика могат да бъдат обхванати всички животни в стадото.
При наличие само на едно болно животно – носител на мониезия, само за няколко дни биват обхванати всички животни, които посещават пасището. Почти невъзможно е в едно стадо само едно-две животни да са инвазиратни, а останалите контактни – т. е. да останат здрави по отношение на мониезиозата.
При тежко заразяване мониезиите оказват сериозно патогенно въздействие от токсично и механично естество. Токсичните продукти от тяхната жизнена дейност предизвикват възпалителни и дегенеративни изменения в различни органи и системи – храносмилателна, кръвоносна и кръвотворна. Механичното въздействие се изразява в трайно увреждане на мукозата на червата и тяхното частично или пълно запушване с последваща руптура.
Естествено храненето на паразитите, което е за сметка на гостоприемника, дава значително отражение върху прираста, охранеността на агнетата/яретата и устойчивостта на младите организми към други заболявания. Установено е, че дори при преболедували животни, носители на паразитите, качеството на полученото месо е значително по-ниско следствие на токсичното въздействие на паразитите.
Мониезията често става основа и причина за избухване на множество други болести – както заразни, така и незаразни. Увредената лигавица на червата обикновено става входна врата за бактерии, вируси, гъбички и други патогени.
Клиничните симптоми на болестта се проявяват най-често напролет, след изкарване на младите животни на паша. Силата на клиничните признаци зависи от степента на инвазия и общата устойчивост на организма. Обикновено липсват характерни и типични симптоми, но при по-внимателно наблюдаване на животните се открива следният симптомокомплекс: диария, сменяща се със запек, подуване на корема, намаляване на апетита, отслабване и отпадналост на добичетата.
Растежът видимо се забавя, прирастът е нисък, лигавиците стават бледи и анемични, а вълната загубва блясъка си и се проскубва. Изпражненията на болните животни миришат лошо и често в тях могат да се открият членчетата на мониезиите – бели малки и плоски части от тялото на тенията. В райони, където заразата е стационарна, а това е почти повсеместно у нас, заболеваемостта е масова и достига до 90-100 %. При висока степен на инвазираност смъртността при младите животни може да достиге до 50-80%.
Патологоанатомично при аутопсия първо прави впечатление кахектичният труп. В телесните кухини се установява различно количество кървава течност. Най-типичните промени обаче се откриват в тънките черва, където се наблюдават метеоризъм (подуване), инвагинация, силно възпаление на мукозата, а при разрязване в просвета им се откриват и причинителите на заболяването – мониезиите. Поради големите им размери те лесно се виждат и това слага край на съмненията относно търсената диагноза.
За лечение на мониезиозата се използват течни препарати – суспензии („Албендазол“, „Дувистом“, „Ранид“ и др.), както и таблетни форми („Вермитан“, „Албендазол“, „Рафоксанид“, „Панвермин“ и др.), от които се дават по ½ до 1 таблетка в зависимост от живото тегло на агнето/ярето.
За да се избегне масовото заразяване на пасището, където се събират много животни на едно място и често стада на различни фермери, трябва да се прилагат стриктни профилактични мерки.
В районите, където заболяването е разпространено, задължително младите животни се опаразитяват на около 30-40–ия ден след извеждането им на паша. Това може да се направи с някои от горепосочените препарати. Наложително е след провеждане на мероприятието да се вземат мерки за събиране на изпражненията и унищожаване на изхвърлените паразити, за да се предпази от заразяване околната среда.
При правилно проведено обезпара-зитяване резултатът е отчетливо видим и поразителен – цялото пасище побелява от изхвърлени дълги, тесни, бели паразити, които овчари наричат панделки,ленти или ширити.
За да се предпазят младите и подрастващи агнета и ярета от смъртоносните паразити, те трябва да пасат на отделни пасища от възрастните овце и кози. Ако това е невъзможно да се осъществи практически, следва възрастните животни предварително да се обезпаразитят.
Агнетата трябва да се отглеждат на сухи пасища, непосещавани предната година от овце. Едно наистина трудно изпълнимо условие, но ако стопаните съумеят да го постигнат, това би им спестило много по-нататъшни грижи. Целта е да се прекъсне инвазионният процес.
Участъците около кошарите трябва ежегодно да се преорават, засяват и хигиенизират. Установено е, че на т.нар. култивирани пасища честотата на заболеваемост е много по-ниска. Изоставените диви пасища създават много добри условия за развитие на междинните гостоприемници – кърлежчетата, които пренасят мониезиозата.
Доброто хранене и гледане, както и допълнителното даване на витаминно-минерални и белтъчни добавки укрепват съпротивителните сили на агнетата и яретата и устойчивостта им към заболяването.
В целия процес на отглеждането на животните по всички възможни начини задължително трябва да се намалява нивото на стреса и безспокойството при подрастващите организми.
