Европейският парламент и Москва разменят взаимни забрани


Европейският парламент и Москва разменят взаимни забрани
Владимир Чижов
05 Юни 2015, Петък


След като Русия обяви „черен списък“ на хора, които не могат да влизат в страната, ЕП забрани достъпа на руския посланик в ЕС


Европейският парламент отвърна на руската забрана за влизане на европейски политици и военни лидери в страната, като обяви, че специалният пратеник на Москва в Брюксел вече не е добре дошъл, а руските депутати ще бъдат проверявани преди да бъдат допуснати, предаде „Ройтерс".

Изявлението на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц дойде седмица, след като руското външно министерство състави „черен списък“ на 89 политици, военни и служители в разузнаването, явяващи се открити критици на Русия. Преустановява се и дейността на комисията за парламентарно сътрудничество между ЕС и Русия в Европейския парламент. Мерките включват и спирането на свободния достъп на руския посланик в Европейския съюз Владимир Чижов.

Молбите на членове на руската Дума, както и на Съвета на Руската федерация за достъп до ЕП, ще бъдат преценявани поотделно, според всеки конкретен случай. Според Европейския парламент руските власти не са успели да осигурят прозрачност за своите решения по съставянето на „черния списък“, както и да съобразят тези решения със задълженията си по международното право. По думите на Шулц засегнатите от забраната не са получили възможност да се защитят по правен път и да обжалват.

На свой ред, в момента бившият президент на Украйна Виктор Янукович обжалва включването му в „черния списък" на ЕС. Той е подал срещу това иск в базирания в Люксембург Съд на ЕС. На Янукович и сина му е забранено да влизат на територията на Евросъюза, а сметките им в европейски банки са замразени.
Поредният ход на Европейския парламент се предприема на фона на влошаващите се отношения между Русия и ЕС, които се изостриха особено след анексирането на Крим и наложените икономически санкции срещу руски и украински представители и организации.

Както разясняват пред ТАСС от пресслужбата на Европарламента, Чижов ще може да посещава ЕП, „но ще е нужно да моли за разрешение за всяка своя визита“.  
Преди това от Европейската комисия окачествиха появата на „черния списък“ като произволна и необоснована мярка.
Реакциите в Москва на развитието на отношенията между ЕС и РФ не закъсняха и бяха водещи в новинарския поток в сряда.

Така например членът на Комитета по външните работи при Държавната дума Анвар Махмутов заяви, че решението на Европарламента да ограничи свободния достъп до Асамблеята на Владимир Чижов и други руски парламентаристи „няма да спомогне за подобряването на диалога“.
Пред РИА „Новости“ Махмутов коментира, че „за съжаление, нашите колеги от Европа не са си направили извод от произтеклите събития“, имайки предвид ограничителните игри помежду ЕС и Русия.

От руското външно министерство призовават ситуацията да не се драматизира, съобщава „ТВ  Център“. Неговият зам.-министър Сергей Рябков отбеляза, че сега всички решения на Европарламента по отношение на Москва „са лишени от здрав смисъл и лесно могат да бъдат предвидени“.
От март 2014 г. западните страни вече няколко пъти въвеждат санкции заради позицията на Русия във връзка с Украйна. Последният случай за прилагането на подобна практика бяха ограниченията, въведени през март тази година, когато САЩ разшириха списъка със санкциите срещу Кремъл.

На украинска вълна

В телефонен разговор с президента на Украйна Порошенко премиерът на Словакия Роберт Фицо е заявил, че неговата страна ще продължи да поддържа единството в ЕС по въпроса за санкциите срещу Русия, съобщи в понеделник официалният сайт на украинския държавен глава.
Външният министър на Великобритания Филип Хамънд потвърди английската позиция относно ограниченията по отношение на Руската федерация, а именно – че те трябва да продължат до пълното реализиране на минските договорености.

В началото на седмицата оглавяващият външното министерство на Франция Лоран Фабиус не изключи възможността ЕС постепенно да смекчи антируските санкции, ако споразуменията от Минск започнат да се изпълняват.
Междувременно Европейската агенция по въпросите за предоставяне на убежища за емигрантите (EASO) съобщи за взривно нарастване на броя на украинците, които искат да напуснат родината си и да се заселят в страни от Европа.

Пред журналисти изпълнителният директор на институцията Робърт Уисър разказа, че през миналата година общият брой на заявленията за предоставяне на убежище в страни от ЕС, Швейцария и Норвегия е около 660 хиляди. „От тях 220 хиляди са подадени в средиземноморския регион, а останалите – в различни други места“ - цитира думите му порталът Euractiv.
Според него, сред лицата, пристигащи от Източна Европа, най-многобройна е групата на бежанците от Украйна. Бившата съветска република влезе в първата шестица на държавите, откъдето постъпват молби за убежище в ЕС.

„Покрай Украйна, в този списък влизат и Сирия, Еритрея, Ирак, Сомалия и Нигер“ – уточнява Уисър, обръщайки внимание, че „до началото на гражданската война Украйна не е била страна, чиито граждани са искали убежище“.
Вестник „Ню Йорк таймс“ е изчислил, че през 2013 г. 1060 украинци са потърсили подслон в Евросъюза, докато след началото на конфликта на изток през 2014 г. тази цифра се е увеличила 14 пъти и е достигнала 14 000, като повечето от заявителите са получили отказ.

Така например през миналата година от 2985 молби за убежище в ЕС, подадени от граждани на Украйна, само 150 човека са получили пълноправен статут на бежанец, а останалите са получили други форми на защита.
NYT  съобщава, че през 2014 г. в Чехия и Естония украинците заемат първо място по брой на молби за убежище, а в Полша, Испания, Латвия, Исландия и Кипър са на втора позиция. Най-много заявки са подадени в Германия – 2705.

Успоредно с това много граждани на Украйна, напуснали страната си, предпочитат да не получават убежище, а студентски, работнически или други визи и с тяхна помощ да се доберат до официалния статут на резидент. Така понастоящем в Полша, където миграционното законодателство се смята за едно от най-либералните, се намират около 400 хиляди украинци.
Покрай емигрирането си зад граница, жителите на Украйна мигрират и във вътрешността на родината си. По данни на ООН в това преселение в рамките на страната са се включили над един милион души.


Европейската агенция по въпросите за предоставяне на убежище на емигрантите съобщава, че броят на украинците, които напускат родината си, се увеличава главоломно

В категории: Международна политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки