Едно от най-разпространените заболявания при прасетата е аскаридозата
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Аскаридозата е едно от най-разпространените и значими заболявания при прасетата, за чиято поява са виновни един вид глисти. Стопанските щети, които тя нанася на фермерите, са сериозни и е добре болестта да се познава, за да се контролира здравословното състояние на стадото.
Причинител на болестта е паразитът Ascaris suum от големия род Ascaris на клас Nematoda – кръгли червеи или глисти. Става въпрос за един от най-едрите представители на този род, достигащ на дължина при женските 20-40 см, а при мъжките 15-20 см и дебелина 5-6 мм, със сивожълт цвят и вретеновидно тяло. Паразитите обитават тънките черва, като инвазират домашната и дивата свиня.
Аскаридозата е много широко разпространена паразитоза, като процентът на обхванатите прасета зависи от възрастта и от зоохигиенните условия на отглеждане. Той се движи между 40 и 80 %, а в някои стопанства достига и до 100 %. Загубите се изразяват в смъртност на животните, значителна загуба в прирастта (живото тегло), висок разход на лекарствени средства и положен труд за лечение.
Женските глисти снасят между 100 и 200 000 микроскопично малки яйца в денонощие, които с фекалиите попадат във външната среда. При благоприятни условия – температура от 18 до 38 градуса, влага и достъп на кислород, за около 15-25 дни в яйцата се развиват ларви.
Прасетата се инвизират, поглъщайки с храната и водата яйца, съдържащи инвазиоспособни ларви. Новородените бозайничета се заразяват още в първите часове и дни от живота си при кърменето си от замърсеното с инвазиоспособни яйца виме на майката. Когато яйцата попаднат в червата на прасето, от тях се излюпват малки ларвички, които с кръвообръщението биват отнесени в черния дроб.
Тук престоят им е кратък, около 3-4 дни, след което продължават миграцията по венозен път и попадат в сърцето. От тук пътят им продължава и достигат до белия дроб, където престояват около 2 седмици. От бронхите през трахеята ларвите преминават с храчките в устата, поглъщат се и наново попадат в тънките черва.
Тази миграция е циклична и непрекъсната и продължава 2-2,5 месеца за един цикъл, през което време глистите стават полово зрели. Понеже преминава през 4 локации – започва от червата, следват черния дроб, белия дроб и отново червата – затова се нарича ентеро-хепато-пулмо-ентерално развитие.
В червата на свинете възрастните паразити живеят около 10 месеца. Отделяните от тях яйца във външната среда са много устойчиви. При умерена температура и добра влага те изържат до 3 години.
На директна слънчева светлина и сух терен обаче загиват за около 1-2 седмици. Така през лятото броят на яйцата силно се редуцира, а през зимата развитието им се спира. Така че болестта представлява особено голям проблем най-вече през пролетта и есента. Боледуват предимно младите прасета – 2-8-месечни, докато възрастните се инвазират по-рядко поради наличие на възрастов имунитет.
При миграцията си ларвите оказват чисто механично въздействие чрез увреждане на чревната стена. При масивна инвазия оформят големи топки от паразити, които запушват чревния лумен, перфорират червата и може да предизвикат перитонит с последващ летален край. Освен това при движението си оставят множество „входни врати” за условно патогенните микроорганизми. Последните не създават проблеми при здрави, добре гледани прасета.
Но в черния дроб ларвите предизвикват кръвоизливи и некрози. В белите дробове разкъсват капилярните и алвеоларните стени, което води до тежки кръвоизливи, възпаление и некрози. Често възрастните паразити се вмъкват в жлъчния и панкреатичния канал, запушват ги с последващи много тежки и дори смъртоносни възпаления на черния дроб и панкреаса.
Когато загинат, при разпадането си в организма на гостоприемника (прасето), паразитите започват да отделят големи количества токсични продукти, предизвикващи интоксикациии и алергии. Аскаридите, бидейки с много големи размери и обикновено с голям брой в червата, отнемат голяма част от хранителните вещества, които са необходими на растящия организъм.
Дори и приживе глистите отделят секрети и екскрети, съдържащи големи дози токсични вещества, които се резорбират и трайно увреждат нервната и кръвоносната система на младите организми. Токсичното и механично вредно въздействие се изразяват в забавяне на растежа, измършавяване, храносмилателни разстройства, нервни смущения – парализи, парези, спазми, възбуда и др.
Клиничните симптоми зависят пряко от степента на инвазираност, възрастта, общата устойчивост на прасетата и зоохигиенните условия. Най-податливи към заболяването са 2-8-месечните животни, които са хранени недостатъчно и непълноценно. Липсата на витамини и минерали (най-вече калций) в храната са фактор, допринасящ за по-лесното инвазиране и по-тежко протичане на болежката.
Процесът започва с появата на мигроаскаридозната пневмония – суха, болезнена кашлица, повишена температура, учестено дишане, слюнотечение и намален апетит. Болните животни предпочитат да лежат и се заравят в постелята. Ако на този етап не умрат от пневмонията, по-късно се появяват симптомите, предизвикани от възрастните паразити: намален и извратен апетит, копрофагия (склонност към ядене на изпражнения), повръщане, увисване на корема, често с гърчове, скърцане със зъби от болката в корема, сърбеж (от токсините), парези и парализи на задницата, нервност и безспокойство. Четината е настръхнала, разрошена, а космите израстват по-дълги от нормалното.
Страдащите от заболяването прасета силно изостават в растежа и развитието си, въпреки че понякога апетитът е запазен и дори леко увеличен.
За потвърждаване на диагнозата се правят копроскопски изследвания на фекалии с цел доказване или отхвърляне наличието на яйца в изпражненията. Тази процедура се извършва лесно, бързо и е евтина. По броя на откритите яйца се съди за степента на инвазия. Следсмъртно паразитите се виждат при разрязване лумена на тънките черва.
Съществуват голям брой препарати за лечение на аскаридозата – както перорални, така и инжективни. От препаратите за вътрешна употреба най-често използвани са таблетките „Левоколумбин“, „Стозон“, „Албендазол“, „Вермитан“ и др.; течните субстанции „Хелмицид“, „Пиперазин“, „Панакюр“ и др., както и инжективните разтвори „Левамизол“, „Айвомек“, „Пандекс“ и др.
Профилактиката на аскаридозата е от изключителна важност, за да се избегнат големите стопански загуби. Препоръчва се стопаните да проведат някои твърде необходими в случая мероприятия.
Така напримел свинете майки трябва да се подлагат на щателна дехелминтизация един месец преди опрасване и да се прехвърлят в дезинвазирани боксове. На подрастващите прасета следва да се провеждат профилактични преимагинални дехелминтизации по следната схема: първа – на 40-ия ден, втора – на 60-я ден, и трета – на 3-месечна възраст.
След всяка от посочените дехелминтизации се прави основна дезинфекция на околната среда с горещи разтвори на натриева основа, хлорна вар или друг подходящ дезинфектант.
Необходимо е торта да се почиства ежедневно и да се подлага на биотермично обезвреждане чрез натрупване. Поилките и хранилките е добре да се поддържат чисти чрез ежедневно измиване. Подрастващите прасета трябва да се хранят пълноценно, особено след отбиването им. За обследване на асаридния статус във фермата трябва да се извършват редовни копроовоскопски изследвания на младите прасета.
Новозакупени прасета задължително трябва да се карантинират, като по време на изолацията е добре да се направи двукратно изследване. Ако бъде установено наличие на глисти новозакупената стока трябва да бъде щателно обезпаразитена поне два-три пъти, за да бъдат унищожени както възрастните глисти, така и намиращите се в миграционния поток ларви. Не бива да се забравя периодично да се извършва дехелминтизация (обезпаразитяване) на цялото поголовие .
Стопаните трябва да знаят, че дезинфекциите на помещенията могат рязко да намалят количеството на яйцата в околната среда, така че не бива да се подценяват.
