Българското семепроизводство е застрашено от фалит

Автор: Пламен Николов

Известното с качествените си семена научно звено е в изключително тежко финансово състояние. Напълно реалистична е вероятността парите да не стигнат за прибиране на реколтата.

Земеделският институт разполага в момента с нищожното количество от 400 литра гориво. Машинният парк е стар и разходът им е голям. Комбайните са само четири на брой, като два от тях са почти 20-годишни, а другите само с десетилетие по-нови.  Всяка година бюджетът на ДЗИ се орязва. Тази година той е в размер на 792 000 лв. Институтът обработва 22 000 дка земя. При крайно недостатъчното финансиране се оказва, че за прибиране на реколтата се падат по 35 лв. за декар. „Няма земеделски производител, който да се справи с тази издръжка. Ако се появи такъв – ще го направим академик“, казва Иван Киряков.

Институтът е натрупал задължения от 150 000 лв. за ток и от „Енерго про“ заплашват, че ще спрат захранването на научното звено. И всичко това, при положение че приходите, отчетени от научното звено от началото на годината, са над 2 милиона лева. Те обаче отиват в аграрното министерство и при преразпределението им в ДЗИ се връща нищожна част от заработеното от научните работници. Чистата печалба, отчетена от ДЗИ през миналата година, е 200 000 лв.

Недостатъчният бюджет е поредният удар срещу Добруджанския земеделски институт. Преди година имаше планове за закриването на звената към Селскостопанска академия. След като идеята за унищожаване на академията стана публично известна, тогавашните управляващи от БСП и ДПС се отказаха от намеренията си.
Преди месец се оказа, че трябва да се съкратят 45 души от и без това недостатъчния персонал на Добруджанския земеделски институт. След започналите протести съкращенията бяха редуцирани до 27 човека, от които четирима излизат в пенсия.

Тези действия едва ли са случайни. Учените с основание се съмняват, че зад непрекъснатите опити за съсипване на българската аграрна наука през последните години всъщност се крие лобиране за чуждестранни производители, които нямат интерес в България да се произвеждат качествени семена.

А качеството на разработваните в ДЗИ сортове е всепризнато не само от родните производители, но и в редица страни с традиции в земеделието. Нашите слънчогледови семена през последните години намират добър пазар в Украйна, Русия, Молдова, Румъния, Турция. Предстоят разговори с клиенти от Беларус и Казахстан.
Родните семена са съобразени със спецификите на българския климат и затова са предпочитани от нашите стопани. Чуждите производители имат незначителен пазарен дял в аграрна страна като нашата и това определено ги дразни. Ако неглижирането на българската аграрна наука продължи, рано или късно ще се стигне до нейното пълно съсипване.

Един от пресните примери е Институтът по соята в Павликени. Той бе превърнат в опитно поле, разполагащо с 5 работника и 1000 дка, и вече не може да задоволи нарасналото търсене на соеви семена, така че земеделците са принудени да купуват „вносни“ сортове.
Учените в ДЗИ предупредиха, че унищожаването на българското семепроизводство ще доведе до упадък на родното земеделие. Затриването на създадените у нас сортове ще даде път на култури с ГМО. Реална е и опасността от замърсяване на българската селскостопанска продукция и на земята, предупреждават научните работници. Остава техният глас да бъде чут и да не се допусне поредното престъпление срещу българското селско стопанство.


В категории: Общини , Горещи новини