За 400 лева няма да стана от леглото

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Не съм рекламен агент на Министерството на труда и социалната политика, но работата ми е такава, че да гледам на нещата от всички страни. Не че младежката безработица не е сериозен проблем в обединена Европа (у нас не е сериозен проблем, а е жив зян), но от години тук се наблюдава изключително интересно явление.

Най-вече сред младото бъдеще на страната от големите градове, тъй като техните връстници от селата са научени да работят от малки. Ако предпочитате сухи факти и цифри, знайте, че нивото на младежката безработица в България e по-високо от средното за Европейския съюз – 28, 4% и ни поставя на осмо място сред страните членки.
Ако ви успокоява, че в Гърция то е 58,3%, добре е да се сетите през какво минават южните ни съседи. За сведение – в Испания е 55,5%, но предлагам да не лежим на това ухо. Дотук с фактологията, сега интересните факти.

Говорих със собственик на развъдник за риба. Към него има малка пристройка, която от хижа моят събеседник разви до кокетно хотелче, приютяващо малки компании.
Мястото се намира на територията на забита община в Странджа, с годишен бюджет 7-8 милиона лева. Там на практика занимания няма никакви и ако не работиш в администрацията или нещо подобно държавно, си аут.

Младите масово бягат към Бургас. Та този човек предложил два добре платени поста – един за мъж, да пази и се грижи за вилата и развъдника, и за жена, която да чисти и да е нещо като камериерка. Интерес имало, не че нямало.
Но след половин месец мъжът почнал да мънка, че заплатата била малка за работата, която върши, а жената направо напуснала, без никакви обяснения.
Уверявам ви, че парите бяха доста добри за този стандарт на живот, там, в безработната Странджа. Вие ми отговорете защо двамата са избрали да не получават нищо, но да не работят. За образователния им ценз изобщо не смятам да ви обяснявам, ставаше дума за ниво 8 клас. И надолу.

Тогава собственикът на развъдника се беше видял в чудо. На интервютата, които почнал да прави на новопоявилите се за двете места, всички искали някакви безумни пари и изваждали невероятни претенции. Подучени от двамата свои съседи, които се пробвали първи.
Познат има градина и лозя в Созополско. Когато дойде кампанията, си наема работници сред местните. Желязна договорка за еди-каква си работа. Разправяше, че последно така истерясал, че извадил пистолета си (напълно законен, а човекът е страшно читав с акъла си) и стрелял с гумен куршум в крака на единия от берачите.

Който до момента работил супер съвестно и благодарял за възможността да получи някакви пари, защото бил на социални от жена си. Е, получил ги и отношението му към труда рязко се променило.
Започнал да разправя на моя познат, че давал малко, а това било тежка физическа работа и ако не развърже кесията, всички били готови да напуснат, ха да го види тогава къде ще търси берачи.

Аз не казвам, че трябва да се стреля по хората с гумени куршуми. И изобщо те да бъдат бити и тормозени по какъвто и да било начин. Бих искал само да ми отговорите на въпроса защо се е получило така с претенциите.
Не съм специалист по трудовите борси, но получаваме в редакцията месечния бюлетин за свободните работни места. Има доста интересни предложения, които забелязвам, че са трайно незаети. И изобщо не говоря за сезонните по време на лятото, някои от които с доста надвишават моето месечно заплащане.

Става дума за учители, преводачи, офис служители, медицински лица… Да, ще кажете: „Ти знаеш ли колко взема един учител, бе?“. А тогава, млади хора, защо сте учили за такъв? Ще взема да повярвам, че в България следването в университета е само 4-годишно отлагане на записването на борсата.

Нали работата ми е да си отварям очите и ушите на четири, та доста пъти съм чувал: „Ха, за 400 лева няма да стана от леглото! Няма да ме унижава някакъв…“, Живея на квартира. Работя на две места. Ако не е така, нямам покрив над главата си и ще ходя гладен. Разбира се, че не съм нищо особено, като мен са хиляди българи. Но, ако лежа и се оплаквам, за 400 лева бих си вдигнал задника и още как!

Чувал съм и другата гледна точка: „Нахални, мързеливи, не бачкат. Поне едно време работа и спокойствие имаше за всички. За 180 лева се скъсвахме, а сега – минимална пенсия.“
Обясненията знаете всички – дивотията на плановата икономика при соца, заеми оттук и оттам, комунизмът свършва, когато свършат чуждите пари (Маргарет Тачър), бизнесмените се подиграват с работника, в Европа минималната ставка е еди-колко си евро, няма законодателство, политиците ни лъжат, нищо не става тук, всичко е извратено…

И все се сещам за смазаните от Втората световна война Германия и Япония (на японците дори им пуснаха две атомни бомби). И в какви сили се превърнаха за две-три десетилетия след това. Просперитетът не се случва така, от самосебе си. Създават го хората. С работа.

P.S. За псувни и ругатни по мой адрес какъв мазен корпоративен и корумпиран гад съм и как защитавам интересите на олигарсите, използвайте електронната ми поща maximov@desant.net.

В категории: Коментари , Горещи новини