Фермерка се зае с опазването на изчезваща българска порода овце
Иванка Данева при стадото агнета от средностаропланинската порода
11 Август 2015, Вторник
Иванка Данева и синът й Иво пасат животните на някогашните тучни поляни под Белновръх
Някога земите около Габрово били населявани от траките. До нас, съвременните хора, са достигнали сравнително малко техни следи, предимно във вид на глинени съдове с шнурова украса, намерени в някои пещери в района. Учените обаче са открили, че тук са се пресичали древните пътни артерии, свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Верейският друм, Иванкова пътека.
Тъкмо при Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І, разбили отстъпващите византийци начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърдила Второто Българско царство.
По време на Възраждането в Трявна кипяло занаятчийство, майстори зидари и дърворезбари ваели изящни в архитектурно отношение къщи и ги украсявали с уникални резбовани дървени тавани.
Пак в този район се случили драматичните събития по време на Руско-турската война (1877-1878) - Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските воини и българските опълченци.
В онези времена и в годините след Освобождението местните хора се препитавали освен със занаяти, строителство и търговия, но и с животновъдство. Силно застъпено е било овчарството. Точно с отглеждането на овце се е занимавал и прадядото на Иванка Данева, която, заедно със сина си Иво, е сред малкото днешни обитатели на село Глутниците в община Трявна.
В рода на Данева се разказват легенди за несравнимия вкус на млякото, добито от животни, които се хранили основно с билки и свежа трева по високопланинските поляни под връх Белновръх.
Днес тези горски морави са обрасли с храсталаци и дива растителност, защото вече няма животни, които да пасат по тях. Трудно е да се поддържат и защото ливадите междувременно са върнати на някогашните си собственици, а мнозина от техните наследници са пръснати в големите градове на България и в чужбина и не им е никак до земята на дядо и баба. Иванка е едно от малкото изключения.
В края на 80-те години на ХХ век в селото имало голям стопански двор, стопанисван от тогавашното ТКЗС. При ликвидацията на кооператива жената купила обори и решила да продължи семейната традиция с отглеждането на овце.
Мъчила се с тях през последния четвърт век, докато накрая останала единственият животновъд в обезлюденото село, населявано днес от 5-6 души. След като се пенсионирала, се отдала изцяло на фермерството, а й помага синът й Иво.
32-годишният животновъд е от хилядите български стопани, които са наясно, че не могат да се издържат само от земеделие и животновъдство за разлика от селяните в развитите държави. Работи като сервитьор в заведение в Трявна, а "свободното" си време е посветил на семейната ферма.
Иванка и Иво отглеждат 35 овце от старозагорската аборигенна порода. В началото на годината двамата решават да се заемат с развъждането и на агнета от изчезващата стара българска средностаропланинска порода. Овцете от този вид навремето били много разпространени в централната част на Балкана заради отличните си качества за живот в трудни условия.
Те са резултат от народна селекция и са от типа на каракачанските овце, но по-едри, с издължено тяло и по-висока продуктивност. Живото тегло на овцете майки е около 40-45 кг, а на кочовете - 60-65 кг. Кочовете дават средно до 4 кг вълна при стригане, а овцете майки - около 3 кг, като дебелината на руното може да достигне изключителните 20-22 см.
Овцете са и красиви, според мнозина фермери, които отказват да гледат френски породи заради неестетичния им външен вид. Вълната на нашите е с разнообразна пигментация - от сиво и бежово, до червено и черно. Рогата на старопланинските мъжки са завити като охлюви, а женските обичайно са безроги.
Лактационната млечност на средностаропланинската овца е около 75-80 л с висока масленост, а биологичната й плодовитост е 110-115%. Овцете са дребни, но много подвижни, затова се справят отлично с каменистия терен на Стара планина.
Животните от тази порода имат развит инстинкт за самосъхранение и гени, които ги правят устойчиви на простудни заболявания. Въпреки всички плюсове, средностаропланинските овце с ликвидирането на българското животновъдство намаляват прогресивно и към 2008 г. броят на представителите на породата е бил едва 13 612.
Иванка и Иво се свързват с неправителствена организация, която им помага да вземат безвъзмездно агнета от тази порода. Оказва се, че освен всичко, средностаропланинските овце са ценни за равновесието в природата и възстановяването на обраслите с храсталаци планински поляни.
Така по пасищата край Глутниците се появяват десет агънца. През май природозащитниците организират транспортирането им от Карлово, където в началото на тази година животните са родени в местно стадо.
Иво е наел 200 дка от ценните ливади. Надява се с всяка следваща година пасищата му да се увеличават, докато достигнат 1000 дка - толкова са му нужни, за да изхранва всичките си овце. Иванка и Иво са поели гаранция да опазват средностаропланинската порода и да не допускат животните да се кръстосват с други породи.
Понеже никой у нас не изкупува добитата вълна, Иванка плете от нея домашни жилетки, елеци и чорапи. Фермерите обаче се надяват да затворят цикъла като намерят добър пазар за вълната и започнат производство на мляко и овче сирене.
