Заразната болест се причинява от бактерия, засяга и човека
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Червенката е изключително често срещано заболяване по прасета, което засяга предимно младите екземпляри на възраст от 3 до 12 месеца. Тя представлява заразна болест, протичаща с много висока температура, отпадналост и липса на апетит. Причинява се от бактерия, разпространена навсякъде в природата и най-коварното е, че голяма част от здравите свине си я носят в сливиците.
При наличие на подходящи условия обаче, заболяването се изявява съвсем спонтанно и изневиделица може да покоси голяма част от поголовието. Неговото възникване се предразполага от изключително затворено отглеждане, еднообразно и нередовно хранене, пренаселеност, големи горещини и задушно време, простуда, лишаване на свинете от питейна вода, прекалено угояване.
В личното стопанство най-често срещаната ситуация е прасето да се е излегнало на двора в горещото време и стопанинът да реши да го поразхлади с маркуча. Добра идея, но последствията от реализирането й много често са трагични – само няколко часа след живителната хладна баня, прасето вече е с червенка, и то класическа. Разбира се, болните животни и труповете на умрелите също могат да бъдат източник на инфекция. Разбираемо е защо болестта се среща предимно лятно време в горещите месеци от годината.
Болежката протича в свръхостра, остра, подостра и хронична форма в зависимост от времетраенето на боледуване. Свръхострата форма (бяла червенка) се наблюдава при много угоени прасета и се проявява с много висока температура – над 42 градуса, и силна треска, а смъртта настъпва за часове.
Най-често се среща острата (септицемична) форма – силна треска, съпроводена със запек, възпаление на очите, дифузни типични зачервявания по нежната кожа (откъдето идва и името на болестта – червенка или червен вятър) – по корема, вътрешната страна на крайниците и др. Характерно е, че при натиск червените петна изчезват. Развоят е 2-4 дни и обикновено завършва с летален край, като смъртността достига 50-80%. Понякога тази форма може да хронифицира и да се забави развитието на болестта.
Подострата (уртикарична, изривна) форма също започва с треска, а само след 1-2 дни се явяват типичните изриви – рязко очертани релефни петна с кръгла или ромбична форма, в началото розово-червени, а впоследствие потъмняват до виолетови. Развоят е по-бавен – 3-12 дни, като може да настъпи оздравяване, смърт или обикновено преминава в хронична форма.
Последната протича с поражения на сърцето-червенков ендокардит, ставни поражения- червенков полиартрит или с некрози по кожата на обширни участъци по тялото на прасето. При наличие на описания развой, най-често такива пациенти се заколват по необходимост, а най-лошото е, че от летните горещини (юли, август) до Коледа има доста време, така че не може да се чака толкова дълго.
Лечението на червенката обикновено е успешно. Ако се вземат мерки навреме, прасето се оправя само за часове. Използват се широкоспектърни антибиотици, а още по-добре средства от групата на пеницилина – амоксацилин, бензацилини др. На пазара има десетки медикаменти, изключително ефективни в борбата с червенката – „Бетамокс“ Л.А, „Пенстреп“, „Римокс“, „Синулокс,“ „Кламоксил“ и др. Обичайната доза е 1 мл на 10 кг живо тегло. Добре е да се приложат и общоукрепващи средства – аналгин, витамин С, катозал, дуфалайт, глюкоза и др.
От червенка боледува и човекът, който може да се зарази от локална червенкова инфекция по кожата, най-често на ръцете (еризипелоид). Заболяването обикновено е професионално и засяга хора, които имат най-често контакт с причинителя – кланични работници, животновъди и др. Проявява се с болезнено зачервяване на кожата по пръстите на ръцете или по краката, придружено с отичане на съответните лимфни възли. Понякога може да се засегнат ставите на пръстите (артрит) и сърцето (ендокардит). Лечението е с антибиотици в болнична обстановка.
За предпазване на животните от заболяването е необходимо да се спазват стандартните зоохигиенни условия за хранене и гледане – в помещенията да няма пренаселеност, въздухът да бъде чист, свеж и с нормална влажност. Никога не пръскайте нагрятото тяло на прасето със студена вода от маркуча. В горещините свинете обичат да киснат в калта и това е тяхното „разбиране” за освежаване в жегите. Подходът им е напълно правилен, защото така червенката остава далеч от тях.
